На 28 юли 1913 година е подписан Букурещкият договор. С него се слага край на Втората балканска война, известна още в историята като Междусъюзническата война. В този въоръжен конфликт България воюва с Румъния, Сърбия, Гърция, Черна гора и Османската империя. Благодарение на Букурещкия договор се сключва мир между тези държави.
Междусъюзническата война започва на 16 юни 1913 година. Две седмици след нейното начало, България попада в тежко военно положение. Докато по-голямата част от българските войски воюват в Македония, страната ни е нападната от румънската и османската армия. България няма възможност за отбрана и затова на 5 юли българското правителство обявява, че иска примирие с останалите балкански държави. За да докаже сериозните си намерения за сключване на мир, страната ни обещава да отстъпи територията Южна Добруджа на Румъния. Това е причината тогавашният румънски министър-председател, Титу Майореску, да покани враждуващите държави за преговори в Букурещ. На 13 юли българската делегация пристига в румънската столица, а три дни по-късно се присъединяват представители на Гърция, Сърбия и Черна гора.
На 21 юли 1913 година, България стига до споразумение с Румъния. Страната ни се съгласява да отстъпи на румънците териториите на север и изток от линията Тутракан – Екрене, включително и двете селища. Отношенията на България с Гърция и Сърбия започват да се подобряват чак на 24 юли. Тогава страната ни признава за сръбска територия земите, които се намират на запад от вододела на Вардар и Струма, както и горното поречие на река Струмешница. Постигането на споразумение с Гърция се оказва много трудна задача за България. Причината е, че гърците искат цялата Егейска област. Накрая след редица преговори, се стига до решението за българо-гръцка граница да се определи територията по билото на Беласица до устието на река Места. Това означава, че в пределите на Гърция попадат градове, които преди това България е извоювала от Османската империя. Сред тях са Сяр, Драма, Кавала и други. Утеха за българите е, че в нашите земи остават пиринската област, както и Западна Тракия. Въпреки че постига относителен мир на Балканския полуостров, Букурещкият договор ощетява България и това е причината страната ни да се присъедини към Централните сили по време на Първата световна война.
Окончателният вариант на Букурещкия договор е подписан на 28 юли, 1913 година. Тогава започва незабавна демобилизация на военните сили и се урежда размяната на военнопленници между държавите. Букурещкият договор остава в историята като едно от най-противоречивите споразумения за мир. Това е причината през 1916 година, британският външен министър - Едуард Грей - да заяви, че всеки мир на Балканите е невъзможен, докато съществува Букурещкият договор.