На 7 юли 1877 година руската армия навлиза в старата българска столица – Велико Търново. Това е един от най-важните моменти от историята на Руско-турската война. След тази война голяма част от българския народ се освобождава от владение на Османската империя и се поставя началото на Третата българска държава.
Руско-турската война се води между Османската империя и Руската империя от 1877 година до 1878 година. Основната причина за нейното избухване са въстанията, които се организират на Балканите през този период. През 1875 година се провежда въстанието в Босна и Херцеговина, а през 1876 година избухва Априлското въстание в България и Сръбско-турската война. Повишаването на напрежението на Балканите води до неизбежен сблъсък между Руската империя и Османската империя. През април 1877 година руският император Александър II обявява война на Османската империя. Към страната на Русия се присъединяват Румъния, Сърбия и Черна гора. Българското опълчение, което се състои от 12 опълченски дружини и Лейбгвардейският финландски пехотен полк също започват да воюват на руска страна.
В началото на юни 1877 година руската флота унищожава корабите на Османската империя, които са разположени по крайбрежието на река Дунав. Така се поставя началото на постепенното завладяване на Северна Добруджа. На 27 юни руската армия прави десант при река Дунав в района на Зимнич – Свищов. Започва изграждането на два понтонни моста в Свищов. Те помагат за прехвърлянето на руски войски по българските земи. На 5 юли руският генерал-майор Александър Арнолди навлиза в град Бяла и разполага своите войски на моста над река Янтра. Това е добро стратегическо място, защото там се пресичат пътищата за Русчук, Велико Търново, Шумен и Плевен. Така на 7 юли 1877 година части от Преден отряд, който е под командването на генерал–лейтенант Йосиф Гурко, навлизат в старата българска столица Велико Търново. Превземането на Търново е важна част от плана на генерал – лейтенант Гурко. По този начин се дестабилизират османските сили в Северна и Централна България, като се осигурява възможност за прехвърляне и укрепване на руските войски в долината на река Марица. След завземането на Велико Търново, Хаинбоазкият проход и Казанлък, Преден отряд се насочва към Шипченския проход, за да се изправи срещу османската армия в една от най-жестоките битки от Руско-турската война. Превземането на Шипченския проход е важно за руските войски, тъй като създава връзка между Северна и Южна България. След тежката битка при Шипченския проход, се открива възможност за настъпление към Цариград.
Навлизането на руските войски в Търново допринася за укрепване на руските сили при Шипченския проход. Това води до завладяване на все повече български територии от руската армия, като по този начин се ознаменува краят на войната. На 31 януари 1878 година Русия сключва примирие с Османската империя, което гласи, че се прекратяват военните действия. На 3 март 1878 година се подписва Санстефанският договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост, а България се обявява за автономно трибутарно княжество.
