Емили Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, Йоркшър, Северна Англия в семейството на Патрик Бронте и Мария Брануел. Семейството има шест деца – Шарлот, Емили, Ан, Мария, Елизабет и Патрик Брануел. Най-големите Мария и Елизабет умират много рано.
През 1838 г. Емили става учителка в правното училище в Халифакс. Тя непрекъснато е измъчвана от носталгия по родния край. През април 1839 г. здравето ѝ се влошава и тя се връща у дома. Там тя се грижи за домакинството, учи в неделното училище, чете немски книги, така научава немски език. През свободното си от задължения време свири на пиано.
През 1842 г. Емили придружава Шарлот в Брюксел, където сестрите се обучават в девическото училище, ръководено от Константин Хегер. Те възнамеряват да усъвършенстват немски и френски и да отворят свое училище. Запазени са девет от есетата на Емили на френски от този период. Хегер е бил впечатлен от силния характер на Емили.
Двете сестри се справят изключително добре с ученето и постигат много добри резултати. Мадам Хегер им предлага да останат още половин година. Болестта и последвала смърт на леля им връща двете сестри в Хауърт. Там те се опитват да открият училище в дома си, но поради отдалечеността на този район, не могат да привлекат достатъчно ученици.
През 1844 г. Емили започва да редактира и подрежда стихотворенията си. Преписва ги в две тетрадки. Едната озаглавява „Стихове за Гондал“ (Gondal Poems), а втората е без заглавие. През есента на 1845 г. Шарлот открива тетрадките и настоява стиховете да бъдат публикувани. Емили реагира гневно на навлизането в личното ѝ пространство и първоначално отказва на предложението на сестра си. Променя решението си, когато Ан също изважда на показ свои стихотворения.
През 1846 г. стиховете на сестрите Бронте са издадени в сборник озаглавен „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел“ (Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell). Сестрите избират псевдонимите си неслучайно. Спрямо първата буква от името на всяка, Шарлот (Charlotte) се подписва като Кърър (Currer), Емили (Emily) става Елис (Ellis), а Ан (Anne) е Актън (Acton). Шарлот участва в сборника с двайсет стихотворения, а Емили и Ан всяка с по двайсет и едно. Въпреки че са продадени само два екземпляра от сборника, сестрите не били разочаровани от неуспеха. От списание „Атенеум“ (списанието на Йенския литературен кръг) има похвали за стиховете на Елис Бел. Йенските романтици адмирират музикалността и силата на стиховете на Емили, определят ги като най-добрите в сборника.
„Брулени хълмове“ е първият и единствен роман на Емили Бронте. Романът е писан между октомври 1845 г. и юни 1846 г. и е публикуван през 1847 г. в Лондон, подписан е с псевдонима Елис Бел. Романът е публикуван в един том с романа на Ан Бронте – „Агнес Грей“. След смъртта на Емили през 1847 г., Шарлот редактира ръкописа на романа и урежда редактираната версия да бъде публикувана посмъртно. Второто издание на „Брулени хълмове” излиза през 1850 г.
Литературните критици и до днес имат противоречиви мнения за романа. Ако за някои единственият роман на Емили Бронте е гениално творение, то други го определят като „безформен и епизодичен“. Заради наситената емоционалност в изобразяването на събитията редица авторитети в областта на литературата определят „Брулени хълмове“ като „поетичен роман“.
