На 18 юли 1837 година, преди 178 години, е роден един от най-големите български национални герои – Васил Левски. Той е основател на Вътрешната революционна организация и един от главните организатори на революционната мрежа у нас. Известен с псевдонима „Апостол на свободата”, Васил Левски посвещава целия си живот на борбата за независимост на България. Той е създател на частните революционни комитети, като през целия си живот преследва идеала за чиста и свята българска държава.
Истинското име на Левски е Васил Иванов Кунчев. Той е роден в град Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Васил има двама братя и две сестри. През 1851 година неговият баща умира и едва 14-годишен Левски трябва да поеме грижата за семейството.Четири години по-късно, през 1855 година, той е изпратен като послушник при вуйчо си архимандрит Василий в Хилендарския манастир. След това се записва да учи две години в класно училище в Стара Загора, а после изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в епархийското училище в Пловдив. В края на 1858 година Левски приема монашеството и е ръкоположен за дякон с името Игнатий в манастира „Свети Спас” в Сопот. Една година по-късно той става йеродякон в църквата „Света Богородица” в Карлово. През 1862 година младият дякон Игнатий заминава за Сърбия и взима участие в Първата българска легия на Георги Раковски. Там той се запознава отблизо с бунтовната организация на българските емигранти. Смята се, че през този период получава прякора си Левски. Легендата разказва, че по време на бойни упражнения в Сърбия, той прави „лъвски” скок и оттам се появява името Левски. По време на престоя си в Сърбия, Апостолът е силно повлиян от Раковски и се съгласява да организира чети, които ще помогнат за избухването на българско въстание.
В началото на 1864 година Левски отхвърля монашеството и започва да се представя под названието Дякон на свободата. През този период започва да обикаля страната и да работи като учител в различни райони на България. Преподавателската дейност му помага да разпространи революционната идея и да организира хората за бъдещо въстание. През 1867 година се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Левски болезнено приема провала на четата в Балкана. Малко след това се присъединява към Втора българска легия. След разделението на легията, започва да се съмнява в ефективността на четите. Левски осъзнава, че трябва да се търси друг начин за освобождение. Трагичната смърт на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждават, че българският народ има нужда от предварителна подготовка преди да въстане. През 1868 година той се свързва с Иван Касабов и хората от сдружение „Българското общество”. Горе-долу през този период се осъществява запознанството му с Христо Ботев.
Благодарение на средствата от организация „Българското общество”, Левски заминава за Цариград и започва да обикаля българските земи с цел проучване. Основната му задача е да разбере какви са възможностите за извършване на революционна дейност в България. Той е обнадежден от информацията, която получава и смята, че в дългосрочен план може да се организира въстание по нашите земи. През 1869 година Левски започва изграждането на Вътрешната революционна организация. Нейна основна структура е частният революционен комитет. Първият подобен комитет възниква в Плевен, а след това са създадени подобни структури в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Сопот и други. Друго важно събитие, в което Дяконът участва през 1869 година е създаването на Български революционен централен комитет в Букурещ. За неговото основаване му помага Любен Каравелов. Основната цел на този комитет е да убеди българската емиграция, че подготовката за въстанието трябва да се случи по българските земи и българите не трябва да разчитат на външна помощ, а на своите собствени умения.
През 1870 година Левски насочва усилията си в развитието на Вътрешната революционна организация. През този период частният комитет в Ловеч е обявен за централен. Българската емиграция отказва да следва препоръките на Дякона и той полага повече усилия в изграждането на мрежа от революционни комитети в страната. В края на 1871 година Вътрешната революционна организация се разраства и се превръща в реална сила, която е способна да организира българско въстание. Работата на комитета се увеличава, като се цели привличане на още повече привърженици, събиране на средства и организация за закупуване на оръжие. Българският революционен централен комитет също се присъединява към подготовката за национално въстание. В края на 1872 година внезапното залавяне на Дякона от турската полиция прекратява революционните планове.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е задържан от полицията в района на Къкринското ханче. При залавянето Дяконът носи в себе си ценни книжа от централата на комитета в Ловеч. Все още не е изяснена причината за задържането на Левски. Най-разпространената версия е, че Дяконът е предаден от свой съмишленик. След ареста, Васил Левски е предаден на Софийската извънредна следствена комисия. На 14 януари 1873 комисията изземва правомощията на съда и обявява смъртна присъда за Левски. Според тогавашните закони на Османската империя това действие е напълно незаконно. Въпреки това на 18 февруари 1873 година смъртната присъда е изпълнена и Левски е обесен в покрайнините на София. Днес Васил Левски се определя като най-големият национален герой в българската история, а неговата памет се почита от целия български народ.