На 3 септември 1189 година Ричард I наследява английската корона. Той управлява Англия в продължение на 10 години – до смъртта си през 1199 година. Ричард I произхожда от династията Плантагенет. Той е син на английския крал Хенри II и херцогиня Елеонор Аквитанска. По време на своето управление Ричард I получава различни титли, но остава известен в английската история с прякора си „Лъвското сърце”. Той се определя като един от най-смелите владетели на Англия, а неговите военни постижения променят развитието на английската държава.
Ричард I е роден на 8 септември 1157 година в Оксфорд. Той е вторият син на крал Хенри II. Поради тази причина вероятността да се качи на престола е малка. Бъдещият престолонаследник израства във Франция, където наследява от майка си графство Поату и херцогство Аквитания. Докато управлява тези територии, си проличават добрите ръководни умения на младия мъж. Ричард I притежава изключителна храброст и завидни военни способности. Той обича да воюва и да разширява териториите си. Това е причината през 1173 година да вземе участие в политически преврат за свалянето на Хенри II от престола. В този заговор участват всички синове на английския крал. Опитът за преврат се оказва неуспешен и Ричард I е принуден да се върне във Франция. Там бъдещият престолонаследник продължава да подхранва омразата към своя баща. Той ненавижда арогантното отношение на Хенри II и не е съгласен с неговата консервативна политика. През 1183 година първородният син на английския крал внезапно умира и Ричард I се превръща в следващия наследник на короната. След смъртта на Хенри II през 1189 година, Ричард „Лъвското сърце” официално е провъзгласен за крал на Англия.
Управлението на новия крал много се различава от политиката на Хенри II. Ричард I не се притеснява да влиза във военни конфликти и влага много средства за увеличаване на армията. По време на своето управление, английският крал прекарва само 6 месеца в Англия. Още с качването си на престола, той повишава цените на данъците, за да може да има повече средства за нарастване на войските. Ричард I създава така наречената скутажна практика, при която започва да търгува с държавни постове и територии. Неговата цел е да засили английската армия, тъй като планира Трети кръстоносен поход за освобождаването на Йерусалим. Пренебрежението към държавното управление и насочването на цялото внимание върху развитието на военното дело, причиняват хаос в администрацията и провокират появата на корупционни практики. Въпреки нестабилното държавно устройство и гражданското недоволство, през 1190 година Ричард I предприема Третия кръстоносен поход.
В началото на септември 1190 година, английският крал се съюзява с френския престолонаследник Филип II. Двамата обединяват силите си в Сицилия и разполагат част от войските си по тези земи. В края на същата година, Ричард I се отправя към Медина и завладява голяма част от района. През 1191 година английският крал влиза в бойни сражения с деспота на Кипър – Исак Комнин. След като английската армия побеждава кипърските войски, Ричард I се установява на острова и започва да го използва като междинна база за своите войници. Там се запознава с местната аристократка Беренгария Наварска. Скоро след тяхната първа среща, двамата сключват брак. Ричард I и Беренгария нямат деца, тъй като двамата прекарват малко време заедно. Малко след сватбата английският крал се отправя към Палестина, а Беренгария заминава за Англия. През юни 1191 година Ричард I достига палестинските земи и започва обсадата на пристанищната крепост Акра. Неговата армия почти превзема крепостта, когато пристигат войските на кюрдския пълководец Саладин. Въпреки тежките бойни сражения между араби и англичани, на 12 юни 1191 година крепостта Акра попада под английско влияние. Ричард I и Саладин започват да водят преговори за мир, като постепенно създават добри приятелски отношения. Междувременно се появява конфликт за управлението на Кипър и английският крал е предаден от своите съюзници – френският крал Филип II и австрийският херцог Леополд V.
През 1192 година Ричард I стига до земите на Йерусалим, но се отказва от намерението си да покори града. Той сключва примирие със Саладин, което гласи, че християните притежават свободен достъп до града и могат да живеят в него. Също така английският крал признава правомощията на краля на Йерусалим – Конрад Монфератски. В края на 1192 година, Ричард I започва да подготвя своето завръщане в Англия. През декември същата година, докато преминава през Виена, той е пленен от австрийския херцог Леополд V. Английският крал е затворен в замъка Дюрнщайн, а неговият арест предизвиква остра реакция сред европейските владетели. Папата е възмутен от задържането на английския престолонаследник и отлъчва Леополд V от църквата. Австрийският херцог иска откуп от 150 000 марки за освобождаването на Ричард I. В това време френският крал Филип II започва заговор с по-малкия брат на английския престолонаследник – Джон Безземни. Двамата дори предлагат на австрийския херцог 80 000 марки, за да задържи за неопределен период от време английския крал. През 1194 година майката на Ричард I, Елеонор Аквитанска, успява да събере исканата сума и английският владетел е пуснат на свобода.
След завръщането си в Англия, Ричард I сключва примирие с брат си Джон Безземни и подготвя нападение над френските земи. Той засилва своето укрепление в Нормандия и започва строеж на замък в област Руан. Това разгневява френския крал и се поставя началото на тежки битки между англичани и французи. На 26 март 1199 година, по време на бойно сражение в областта Лимузен, Ричард I е тежко ранен. Той умира на 6 април 1199 година от инфекция на своите рани. Тъй като английският крал няма деца, затова наследник на короната става брат му Джон. Неговото качване на престола е посрещнато с неодобрение от французите и така започва разпадането на империята Анжу. Ричард I оставя ярка следа в английската история със своето решително управление и професионални военни умения.
