На 31 юли 1919 година в Германия е приета Ваймарската конституция. С този документ страната се превръща в република и се слага край на монархията. Със създаването на конституцията се основава Ваймарската република, която съществува до 1933 година, когато на власт идва Хитлер. Името на републиката идва от град Ваймар, който се намира в област Тюрингия. Там за първи път заседава Националното събрание и се очертават периметрите на конституцията.
Сформирането на Ваймарската република е в следствие на две важни исторически събития. Първото е трагичният край на Първата световна война за Германия, а второто е избухването на така наречената Ноемврийска революция, която води до сваляне на конституционната монархия. След тези две събития, Германия решава да се превърне в парламентарна република и да въведе нова конституция. Смята се, че Ваймарската конституция представлява хибриден вариант, който включва най-добрите клаузи от предишните конституции. В новата конституция на Германия са включени три важни условия. Първото е, че страната става федерация, която се разделя на 26 области. Всяка една област има право на собствено правителство и парламент. Второто е, че начело на държавата стои президент, който има 7-годишен мандат. Той може да назначава или уволнява министър-председателя, както и да издава укази, които имат силата на закон. Третото условие е въвеждането на пропорционална избирателна система. Според исторически анализи, последните две условия на Ваймарската конституция са зле формулирани и те са причината за нейното кратко съществуване.
Кратката история на Ваймарската република се разделя на три периода. В първия период, който продължава от 1919 година до 1923 година, Германия се бори с неблагоприятните последици от Първата световна война. Тогава в страната има хиперинфлация и се правят опити за политически преврат. Вторият период е от 1924 година до 1929 година. В този период страната е успяла да възстанови част от своите ресурси и се наблюдава относителен икономически ръст. Третият период на Ваймарската република започва от края на 1929 година, когато в Германия започва да се усеща световната икономическа криза. Страната попада в тежък финансов колапс, което създава предпоставки за развитието на националистическите движения.
Чисто формално, Ваймарската конституция е отменена чак след края на Втората световна война. През 1933 година, когато нацистите взимат властта в Германия, те въвеждат редица юридически ограничения на конституцията и премахват всички демократични клаузи. Ваймарската конституция продължава да съществува, но в нея има много промени и тя няма нищо общо с първоначалния си вид. Затова за неофициален край на конституцията се определя 1933 година, когато управлението на Германия е поето от Адолф Хитлер.
