На 12 юли 1991 година е приета конституцията на Република България. Тя е гласувана от VII Велико народно събрание. Според конституцията България се превръща в парламентарна република и единна държава, при която няма право да се създават автономни териториални образувания. От общо 400 депутати, конституцията е подписана от 313 народни представители. Тя влиза в сила на следващия ден след гласуването, 13 юли, а Великото народно събрание се разпуска и продължава своята работа като Обикновено народно събрание.
Гласуването на конституцията е съпътствано с много протести и митинги в страната. Един от най-сериозните протести е демонстрацията на 39-имата депутати. Те се обявяват срещу приемането на конституцията и отказват да присъстват в парламентарната зала по време на дебатите. Техният протест започва през месец май 1991 година и приключва малко след гласуването на конституцията. През този период 39-имата депутати създават палатков лагер в градинката до парламента, а част от тях обявяват гладна стачка. Към протестиращите народни представители се присъединяват много граждани. След приемането на конституцията, 39-имата депутати заплашват със сблъсъци и гражданско неподчинение. На 16 юли 1991 година тогавашният президент Желю Желев определя датата на следващите парламентарни и местни избори и призовава към прекратяване на протеста. Протестиращите народни представители са доволни от факта, че предстоят нови парламентарни избори и спират протестните си действия.
Конституцията на Република България е основният закон в държавата. Тя определя рамката, в която се създават другите закони. В нея са установени принципите, при които се изгражда политическата система в обществото. Чрез нея се извършва делението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. В конституцията на Република България се определя работата на държавните органи. Това са Министерски съвет, Народно събрание, съдебна система и органи на местно самоуправление. В конституцията са представени основните функции и правомощия на президента. В нея са определени принципите за демократична избирателна система, както и различните форми на собственост. Конституцията на Република България съдържа основните права и свободи на гражданите, както и техните задължения към държавата. В нея са определени държавният герб, печатът, химнът, знамето и столицата на България.
След приемането си през 1991 година в конституцията на Република България се въвеждат много промени. Едни от най-важните промени са свързани с присъединяването на България към ЕС. Други важни промени се отнасят до намаляването на депутатския имунитет, създаването на омбудсмана като длъжност и институция, както и осигуряването на по-големи правомощия на прокуратурата. Приемането на конституцията е една от първите стъпки за изграждане на демократично общество. Това е най-важният закон в държавата, който трябва да се спазва от всички граждани.
