На 11 юли 1971 година се състои премиерата на една от най-известните и успешни рок опери в света – „Исус Христос Суперзвезда”. Нейни автори са драматургът Тим Райс и композиторът Андрю Лойд Уебър. Това е един от най-прочутите рок мюзикъли в историята на театъра, който продължава да се изпълнява и днес.
Първоначално известната опера излиза под формата на албум. В него взимат участие популярни имена от областта на световната музика. В оригиналната версия на албума партиите на Исус се изпълняват от вокала на „Дийп Пърпъл” Иън Гилън, а партиите на Юда са дело на Мъри Хед. В записа участват още Ивон Елиман в ролята на Мария Магдалена и Майкъл Д’Або в ролята на Ирод Антипа. Въпреки по-твърдото си рок звучене, албумът предизвиква истински фурор и съвсем естествено се появява идеята за мюзикъл. Официалната премиера на „Исус Христос Суперзвезда” е насрочена за 11 юли 1971 година на Бродуей. Малко преди това, през юни същата година, ученици от гимназията „Саутхолд” в Ню Йорк нелегално се сдобиват с част от записите и ги използват за свое театрално представление. Авторите на рок операта са шокирани и незабавно подават иск в съда. В резултат на това излиза съдебно решение, което гласи, че се забраняват всички предварителни изпълнения на песните преди официалната премиера на мюзикъла. Въпреки медийния скандал премиерата на „Исус Христос Суперзвезда” не е отменена и се осъществява на насрочената дата.
След своето официално представяне, спектакълът предизвиква много противоречиви коментари. В „Исус Христос Суперзвезда” се разказва за последната седмица от живота на Исус, която започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръста. Независимо от библейската история, много критици и религиозни общности критикуват пиесата. Една от главните причини е, че в рок операта се обръща по-голямо внимание на човешката страна на Исус. Той е представен като човек със собствени страхове и желания, а не като Бог. Друг противоречив елемент в операта е фактът, че на преден план са поставени междуличностните отношения на Исус и Юда. Те са представени като близки приятели, а образът на Юда е изграден по начин, който печели повече симпатии и съчувствие. Този иновативен подход разгневява критиката и християнския свят. Според „Ню Йорк Таймс” тази пиеса е проява на цинизъм и безсърдечие, а много християни определят като светотатство липсата на Христовото възкресение в операта. Еврейската общност в Америка също критикува мюзикъла. Според тях „Исус Христос Суперзвезда” провокира антисемитски конфликти, като непряко обвинява еврейския народ за смъртта на Исус. Постепенно негативните реакции към пиесата намаляват и днес тя често се изпълнява от църковни формации, които я определят като „светски” прочит върху живота на Исус.
След официалната си премиера на Бродуей, през 70-те години на 20.век, „Исус Христос Суперзвезда” започва да се играе на много международни сцени. Рок операта е представена в Англия, Италия, Франция, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Индия и други държави от света. През 1973 година е направена филмова адаптация върху прочутия мюзикъл. Режисьор на лентата е Норман Джуисън, а в ролята на Исус влиза Тед Нийли. Образът на Юда е изигран от актьора Карл Андерсън. Същата година двамата актьори са номинирани за „Златен глобус” заради добрите си превъплъщения. През 1992 година е направена радио пиеса „Исус Христос Суперзвезда”, която е излъчена в ефира на „BBC Radio 2”. Последната интерпретация на мюзикъла е от 2000 година, когато е направена втора филмова адаптация. Този път режисьор е Ник Морис, а в главните роли са актьорите Глен Картър и Джером Прадон. През 2001 година продукцията печели награда „Еми” за най-добър филм. Днес „Исус Христос Суперзвезда” продължава да се играе по цял свят и да се радва на добри отзиви от страна на публиката.
