На 2 септември 1994 година министър-председателят на България, Любен Беров, подава оставка. По този начин се слага край на 80-то правителство в страната. Мандатът на Беров продължава от 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година. Неговото правителство е сформирано с парламентарната подкрепа на политическите партии БСП и ДПС. Партньорството между тези политически формации предизвиква масово недоволство и протести в страната. Като цяло правителството на Любен Беров не се одобрява от гражданите и това води до неговия преждевременен край.
Любен Беров идва на власт след свалянето на кабинета на Филип Димитров. Много политолози определят неговото управление като едно от най-неуспешните правителства в съвременната българска история. След назначаването на Любен Беров на поста министър-председател, в медиите се появяват много спекулации. Смята се, че той е сключил тайна сделка с представители от парламентарните групи на БСП и ДПС. Самото правителство се сформира благодарение на парламентарната подкрепа на тези политически сили. Това предизвиква масово недоволство в парламента и обществото. Най-яростните противници на правителството на Беров са представители от политическата партия СДС. Парламентарната група на „сините” иска седем пъти вот на недоверие. Те остро критикуват действията на правителството. В знак на протест, „сините” отказват да присъстват на заседанията на парламента и почти не може да се постигне кворум. Сред едни от най-драстичните прояви срещу управлението на Беров са безсрочната гладна стачка на Едвин Сугарев и оставката на тогавашния вицепрезидент – Блага Димитрова.
Правителството на Беров носи много негативи на страната. То не успява да изпълни сложната си икономическа програма, която е предварително обявена. Беров води безуспешни преговори с така наречения Лондонски клуб на банкерите, на който България дължи над 9 милиарда долара. Нестабилната икономическа обстановка у нас пречи на чуждите инвестиции и страната ни търпи значителни финансови загуби. В същото време е блокирано одобряването на проектите за реституция на земята и инициативата за масова приватизация. Управлението на Беров не успява да започне приватизация на губещите предприятия в страната, а това води до увеличаване на финансовата несигурност. Слабото ръководство и лошата икономическа ситуация предизвикват увеличаване на престъпността. Наблюдава се нарастване на силовите групировки, като се създават различни застрахователни дружества, които извършват полузаконна дейност. Възникват финансовите пирамиди, а това засилва финансовата несигурност в страната. Правителството на Беров не извършва предварително обещаните реформи и това допринася за неговия преждевременен край.
След като Любен Беров подава оставка, БСП и СДС отказват да образуват ново правителство. Поради тази причина президентът Желю Желев насрочва дата за нови парламентарни избори. Той определя датата 18 декември 1994 година. Дотогава е назначено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова. След провеждането на парламентарните избори на власт идва Жан Виденов. Правителството на Любен Беров остава като едно от най-противоречивите управления в съвременната история на България.
