На 21 август 1886 година в България се извършва политически преврат, който води до временната абдикация на княз Александър I Батенберг. Окончателното детрониране на българския княз се осъществява на по-късен етап, но този преврат предизвиква тежка политическа криза в страната. В рамките на няколко месеца в България се сменят различни политически правителства, които нямат ясна концепция за развитието на държавата. Превратът, извършен на 21 август 1886 година, се определя като едно от най-противоречивите събития в българската история.
Предпоставки за организирането на преврата се появяват след влошаването на дипломатическите отношения между България и Русия. Руският император Александър III е разгневен от обединението на Княжество България с Източна Румелия. Княз Александър I Батенберг взима това решение, без да се допита до Русия и това провокира тежък конфликт между двете държави. Обтегнатите отношения между българския княз и руския император, предизвикват много критика от страна на проруски ориентираните политически партии у нас. Привържениците на руската политика нападат Батенберг, като го обвиняват в измяна към родината и лошо управление. Русофилите у нас вярват, че близките отношения на страната ни с Русия ще доведат до създаването на Санстефанска България. В същото време напрежението в държавата нараства, след като се появяват слухове, че Сърбия подготвя ново нападение над България. През този период българската армия все още не е възстановила своите сили след Сръбско-българската война и няма готовност за отбрана. Проруски ориентираните политици у нас убеждават някои офицери, че трябва да се организира политически преврат. Те заявяват, че България трябва да възстанови отношенията си с руската държава и по този начин да избегне нов сблъсък със Сърбия.
В началото на август, 1886 година, организаторите на преврата правят разместване на войските. Под предлог, че има мобилизация на армията за война със Сърбия, близките войскови части на княза са изпратени далече от София. За сметка на това 1-ви артилерийски полк, който е посветен в заговора, както и 2-ри пехотен полк са разположени в близост до столицата. В основата на преврата стоят началникът на Военното училище – майор Петър Груев, заместник-министърът на военното дело, Анастас Бендерев, офицерите Радко Димитриев и Георги Вазов, както и руското военно аташе в България – полковник Сухаров. Те се обединяват около идеята, че свалянето на Батенберг ще допринесе за териториалното разрастване на страната. Така през нощта на 20 срещу 21 август започва политическият преврат. Тогава части от 2-ри пехотен полк и Военното училище навлизат в София и извършват обсада над княжеския дворец. Александър I Батенберг е задържан и е принуден да подпише указ, в който заявява, че абдикира от престола. На следващата сутрин той е изпратен в Оряхово, а там е качен на кораб, който отпътува към руския град – Рени. След абдикацията на княз Александър I Батенберг, на 21 август е обявен съставът на временното правителство. То се състои предимно от русофили и е начело с митрополит Климент Търновски.
Новото правителство не е добре посрещнато от представители на политическата власт у нас. Председателят на Народното събрание, Стефан Стамболов, заявява, че превратът е незаконно извършен. На 22 август пловдивският подполковник, Сава Муткуров, свиква своите военни части и се обявява срещу преврата. Той получава подкрепата на полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора. На 23 август Стефан Стамболов издава прокламация в Търново, с която обявява преврата за незаконен и назначава подполковник Муткуров за главнокомандващ на българската армия. На 24 август 1886 година, започват политически арести на организаторите на преврата. Българските войски навлизат в столицата и задържат по-голямата част от тях. Правителството на Климент Търновски е свалено и се създава нов кабинет с министър-председател Петко Каравелов. Той започва работа за затопляне на отношенията между България и Русия, но категорично се разграничава от политиката на заговорниците. С помощта на Стефан Стамболов, княз Александър I Батенберг се завръща в България. На 29 август князът пристига отново на българска земя, а същият ден правителството на Петко Каравелов подава оставка.
Новото управление на Батенберг продължава само 9 дни. След като руският император отказва да постигне споразумение с него, на 7 септември 1886 година княз Александър I Батенберг окончателно се оттегля от държавното ръководство. Властта е предадена на регенство, което е начело със Стефан Стамболов. Въпреки абдикацията на Батенберг, отношенията между България и Русия продължават да се влошават. Дипломатическо примирие между двете държави се постига чак през 1896 година. Превратът срещу княз Александър I Батенберг се определя като много спорно и противоречиво събитие в българската история. След този политически заговор, България попада в тежка криза и има нужда от дълъг период от време, за да възстанови своята стабилност.
