На днешната дата, през 1947 година правителството на Георги Димитров категорично отказва България да участва в Плана "Маршал" и да получи финансова помощ за възстановяване след Втората световна война от Запада.
Планът "Маршал" е наречен на името на държавния секретар на САЩ по онова време Джордж Маршал. Той влиза в действие през юли, 1947 година за период от четири години.
През този период 13 милиарда щатски долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейска организация за икономическо сътрудничество.
В плана е записано и условието, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти. По тази причина Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война, за да получат помощи.
Георги Димитров се връща в България на 15 септември, 1946 година. Преди това, след като излежава присъда от 9 месеца затвор заради предполагаемото запалване на Райхстага, той живее в СССР и е депутат в съветския парламент в периода 1938 – 1945 година.
Непосредствено след завръщането си претърпява поражение в парламентарните избори срещу Атанас Москов - кандидат от Българската работническа социалдемократическа партия. Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948 се преименува на БКП.
Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република.
Политиката на Димитров е в тон с идеята на Коминтерна отпреди Втората световна война за създаване на Балканска федерация. През 1948 година обаче настъпва разривът между Сталин и Тито, което принуждава Димитров да се примири и да не се бори за идеята за обща балканска държава.
