На 9 юли България чества 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов
„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”.
Роденият на 9 юли 1850 г. в Сопот и починал на 22 септември 1921 г. в София автор винаги е носил България в себе си. България му отвръща със същото като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно и Браила се запознава и с Христо Ботев. Именно тогава той създава повестта „Немили-недраги".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).
За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - „Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
Снимки: Къща музей "Иван Вазов", гр. Сопот
„Вазов трябва да бъде запомнен с неговия дух и това, което носи в себе си. Вярвам, че за истински четящите хора той никога не си е отивал. Този дух, който той предава чрез творбите си е нещото, което може да запали всеки човек да чете. Всички сме започнали от Иван Вазов. Всичко хубаво се е събудило в нас чрез неговите творби. Това е най-важното при него-духът му, вярата, любовта към природата и по принцип, оптимистичният подход към живота и то в трудни времена”, коментира пред БГНЕС Виктория Алберт от книжарница „Хеликон”.
Според нея Иван Вазов винаги е актуален. Неговият хумор, който е много тънък и специфичен, майсторството на перото му, всичко в неговите произведения, е актуално. Най-вече това футуристично мислене, толкова специфично за малка част от първите професионални писатели по онова време.
Иван Вазов, освен класик, е и много любим автор не само на възрастните, но и на млади, и на деца. Неговите книги и произведения се търсят. Учениците най-често търсят това, което се учи в училище, като романа „Под игото”. Прави ми впечатление, че много млади хора напоследък търсят романа „Чичовци”-по-забавните му творби. Иван Вазов е актуален и годишнината от неговия рожден ден е прекрасен повод да събудим родолюбието в себе си. Да си спомним, че сме имали много ценни писатели в миналото, които могат да бъдат прекрасна основа и учители за съвременните автори”, смята Алберт.
Тя обясни, че за съжаление книгите на българските класици се търсят спорадично и то по-скоро за подаръци. „Купуват се хубави, луксозни издания за подаръци. Книгите им не се търсят масово, просто да се купи една книга, да се прочете и да научим нещо от нея. Взимат се за подаръци и това е много тъжно. Освен това класиците са търсени от ученици заради летните списъци в училище. Подканвам всички хора да се върнат към българските класици”, поясни Виктория Алберт.
Тя, обаче е категорична, че е много важно да знаем от къде сме започнали и да не го забравяме, защото именно там се крият нашите корени. „Имаме нужда от малко повече вяра в това, че ние всъщност сме много талантлив народ с изключителна история, писатели, музиканти и хора на изкуството”, допълни книжарят.
9 юли е чудесен повод да е отпразнува не само годишнината от рождения ден на Иван Вазов, но и да се събуди чисто българското чувство в хората. Имаме нужда от него все повече, заяви още Виктория Алберт.
