На днешната дата, през 1997 година официално е въведен валутен борд. Това става по време на управлението на правителството на Иван Костов и се налага заради страхотната икономическа криза, която удря България през периода 1996 – 1997 година. Заради нея пада правителството на Жан Виденов, което е принудено да подаде оставка, след като цялата страна излиза на протест.
Като основни проблеми за българската икономика, докарани от Жан Виденов, се сочи желанието му едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Лансира се и версията, че заради отказа на Виденов да предаде вътрешната газова мрежа на страната на „Газпром”, чрез „Мултигруп” се е действало за свалянето на червения премиер.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси, Международният валутен фонд се съгласява да ни отпусне заем, но само ако се въведе Валутен съвет, който на практика да контролира фискалната ни политика. Той става факт чрез Закона за Българската народна банка (БНБ). Така се фиксира обменният курс на лева спрямо германската марка – 1000 лева за една марка. След въвеждането на еврото курсът става 1955,83 лева за едно евро, а при деноминацията на лева на 5 юли, 1997 година курсът вече е 1,95583 лева за едно евро.
Ето и какви са последиците за макроикономическите показатели на България от въвеждането на валутния борд:
Инфлацията става от средногодишно ниво от 210% през периода 1990 – 1997 година на 5,7% през 1998 – 2002 година.
Ръстът на БВП за същите периоди е -4,6% до + 4,1%
Ръстът на инвестициите е -8,8% до 20%
Бюджетният дефицит е -6,3% до -0,1%
Съотношението между държавен дълг и БВП става от 168% на 75%.
