На 14 август 1994 година е задържан един от най-известните международни престъпници на 20.век – Карлос Чакала. Той е един от най-активните терористи от 70-те и 80-те години на миналия век. В биографията на Чакала влизат убийствата на стотици цивилни граждани и високопоставени служители. Карлос Чакала се определя като един от най-екстремните убийци на своето време.
Истинското име на Карлос Чакала е Илич Рамирес Санчес. Той е роден на 12 октомври 1949 година във венецуелския град Каракас. Бащата на Илич е активен поддръжник на комунистическата партия, а майка му е ревностна католичка. Родителите на Чакала са били привърженици на идеологията на Ленин и затова кръщават децата си на съветския лидер. Илич има още двама братя, които се казват Владимир и Ленин. Когато Чакала е на 10 години, неговите родители се развеждат. Майка му заминава за Лондон заедно с малкия Илич. В английската столица, той се записва в местната икономическа гимназия. След дипломирането си, Илич получава стипендия от посолството на Съветския съюз. Той заминава за Москва, за да учи в университета „Патрис Лумумба”. Според исторически данни това е щаб на КГБ, в който се обучават чуждестранни граждани в комунистическата идеология. През 1970 година младият Илич е изключен от университета. В официалното досие не са представени причините за неговото отстраняване. Две години по-късно във вещите на Илич е намерена диплома от московския университет. Все още не е ясно по какъв начин се сдобива с нея.
В началото на 70-те години, Илич осъществява контакт с организацията Народен фронт за освобождение на Палестина. Това е палестинска групировка, чиято централа се намира в Йордания. Основната цел на организацията е свалянето от власт на йорданския крал Хусейн. През септември 1970 година Илич участва в мисията „Черен септември”. Основната задача на мисията е да осъществи политически преврат в Йордания и да се отнемат правомощията на краля. След провала на „Черен септември”, Илич се установява в Лондон и започва да изпълнява различни поръчки за организацията. През този период, той започва да използва псевдонима Карлос, а малко по-късно британската преса му измисля прякора Чакала. В началото на 70-те години, британската полиция обискира дома на Илич. В личните му вещи е открита книгата на Фредерик Форсайт – „Денят на чакала”. В последствие става ясно, че тази книга не е притежание на Илич, но прякорът Чакала остава и до днес. През 1973 година Карлос прави неуспешен опит да убие вицепрезидента на британската ционистка организация Йозеф Зиеф и организира бомбен атентат в лондонска банка. Същата година извършва гранотометна стрелба в парижки ресторант, при която загиват двама души, а 30 са ранени. През 1974 година помага на японската организация Обединена червена армия и заедно с тях отвлича френския посланик. След една година прави неуспешен опит за атентат над самолет на летище Орли в Париж.
През 1975 година Карлос Чакала убива двама френски агенти, докато се опитва да напусне Франция. Същата година успява да избяга в Ливан и там приема ислямската религия. В края на 1975 година Чакала извършва нападение над офиса на организацията ОПЕК във Виена. По време на покушението взима за заложници 63 души и убива трима цивилни служители. Той се измъква безнаказано от атентата и заминава за Алжир. След една година прави опит да отвлече самолет на „Еър Франс”, който пътува от Атина до Уганда. Атентатът е предотвратен, но Чакала отново успява да избяга. През 80-те години на 20.век Карлос Чакала се превръща в най-издирвания международен престъпник. Той продължава да извършва терористични атаки, но така и не е задържан. Чакала е заловен на 14 август 1994 година по време на операция на френските специални части в Судан. Заповедта за арест е издадена от френския съдия Жан-Луи Брюгиер.
Карлос Чакала е определян за един от най-известните терористи на 20.век. Смята се, че той е отговорен за извършването на над 100 атентата и е отнел живота на близо 2000 души. В момента Чакала излежава доживотна присъда в затвора „Клерво” във Франция.
