В Румъния днес отбелязват 25 годишнината от свалянето на последния в Европа тоталитарен режим на Николае Чаушеску. На 22 декември 1989 година той бяга, заедно с жена си Елена, с въртолет от вълненията в Букурещ, но е заловен. След кратък военен трибунал съпрузите са разстреляни на Коледа в армейска казарма в румънското градче Търговище, предаде БГНЕС.
Чаушеску управлява Румъния от 1965 година и беше единственият, който се опита да задържи властта със сила след падането на комунистическите режими в страните от Източна Европа. Историците обясняват спецификата на народното въстание в републиката с това, че диктаторът заемаше в общността на социалистическите страни специално място и дори за известен период се ползваше с благоразположението на Запада.
Чаушеску се ражда в бедно селско семейство през 1918 година, работи срещу надница, а на 15 години попада в затвора. Там се запознава с лидера на местните комунисти Георги Георгиу-Деж, който след войната застава начело на Румъния. Това предопределя кариерния полет – отначало Чаушеску оглавява комсомола, ръководи селското стопанство, включително по пътя на насилствената колективизация, а след това поема политическото управление на армията. След смъртта на Георги Георгиу-Деж през 1965 година е издигнат за генерален секретар на комунистическата партия. Скоро след това той постига тотално единовластие и обявява строителство на социализъм с румънска специфика. Румъния диверсифицира външноикономическите си връзки, западни фирми, използвайки евтината работна ръка, започват производство на стоки в социалистическата държава. Румънците купуваха вносни автомобили, пиеха "Кока кола", пушеха цигари "Кент", в страната бе отменена забраната за западните радиостанции. Чаушеску, единствен от ръководителите на страните от Варшавския договор не подкрепи вкарването на съветски войски в Чехословакия (и други от Варшавския договор, сред които България, бел.ред.), а през 1969 година прие в Букурещ президента на САЩ Ричард Нксън.
Либералното "размразяване" не издържа дълго. По време на обиколката си в Азия през 1971 година румънският лидер бе вдъхновен от опита на Китай и КНДР и обяви нова идеологическа програма. Последва втвърдяване на цензурата, тайната полиция "Секуритате" засили потискането на дисидентите. В страната започна популяризирането на идеята, че румънците са преки потомци на древните римляни, а партийнат пропаганда го възвелича като "гения от Карпатите" и "героя на героите".
Съпругата му зае втория пост в държавата, а синът Нику стана областен управител и започна да се подготвя за наследник на баща си.
Апотеоз стана обявеното през 1983 година решение за пълно пагасяване на външния дълг от 21 милиарда долара и забраната за вземане на кредити от чужбина. Заради това властите ограничиха потреблението, включително на хляб и бензин, електроенергия, други стоки и услуги. Телевизията излъчваше по два часа на ден. Въпреки режима на строги икономии Чаушеску заповяда да бъде разрушен историческият център на Букурещ и да се построи грандиозен президентски дворец, отстъпващ по площ само на сградата на Пентагона в САЩ.
На 24 ноември 1989 година делегатите на последния в историята на румънската компартия XIV конгрес преизбраха 71-годишния Чаушеску за пореден петгодишен мандат. Той посети Москва, където на среща с Михаил Горбачов отклони категорично предложението да започне реформи. Няколко седмици след това в Румъния започнаха вълнения.
Дори четвърт век по-късно румънците спорят какво точно се е случило в тези дни. Според съвременници опитите на специалните служби, полицията и армията да потиснат протестите са довели до кръвопролития, в които загинаха над хиляда души, още няколко хиляди са ранени и изчезнали безследно.
Последните социологически изследвания показаха, че на фона на проточилата се криза, обедняването на населението, корупцията сред управляващия елит, покойният Чаушеску започна да получава растяща популярност сред румънците. Миналата година проведено от фондацията на (Джорж) Сорос проучване показа, че бившият диктатор би получил около 40% от гласовете за президент, а 72% смятат, че по негово време се е живеело по-добре.