Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.
След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.
Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.
След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.
Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.
По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек" (Пс. 77:25).
По онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.
Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.
Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:
"До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.
Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"
Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така:
"Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.
Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.
Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!
Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).
Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум.
Блаженият Иоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, казано с една дума - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха. Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и направиха манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той водеше добре своето стадо, мнозина доведе при Господа, големи и преславни чудеса извърши и стигна до дълбока старост.
Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята, казваше:
"Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Затова моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!"
Повика и своите ученици, и много ги поучи, като им заповяда неотстъпно да пазят устава:
"И след моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!"
Заповяда им да бъдат прилежни в постническите трудове, разцелува всички подред, причасти се с божествените Христови Тайни, легна просто на земята, вдигна ръце към небето и рече:
"Господи, в Твоите ръце предавам духа си" (Пс. 30:6; Лук. 23:46).
И веднага предаде духа си в Божиите ръце; след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплъщението на Бога Слово, на 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.
Учениците обливаха нозете му с много сълзи, обвиха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести.
След като изминаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра.
Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам той се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпускаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност.
Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага, в 980 година. По-късно един благочестив човек от Пеонските планини, наречен Грудас, съгради църква на негово име, в която бяха пренесени честните мощи, продължаващи да вършат дивни и преславни чудеса.
Георги Скилица например, който беше грък по рождение и управител на град Средец, понеже тогава цяла България се намираше под византийско робство, и който впоследствие написа житие на преподобния, с вода от честните мощи получи изцеление на своята нетърпима болест, която крайно беше изтощила естествената му сила. Но и самият византийски император Мануил Комнин, който по същото време се намираше в град Средец заради някои държавни дела, чрез помазване с елей от кандилото пред ковчега на преподобния получи съвършено изцеление от болестта, която му се появи в мишцата, сгърчи жилите му и го мъчеше, като не му даваше и нощно време да затвори очи за сън.
При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Бела III чак до град Средец плениха българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест (Мат. 10:1).
След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобният, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре познавам всички светци и не намирам този със светците!" И веднага Божият праведен съд сложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори.
Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захарий (Лук. 1:22). Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега му и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иоан не пожела дълго да го измъчва, но скоро развърза връзките на езика му и му върна говора.
Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, обхвана го страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.
Малко време след това, когато Бог благоволи да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния (Ам. 9:11; Деян. 15:16), която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иоан. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови, и като препаса оръжието си против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села.
Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище.
Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търново за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:
"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество.
С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост.
Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"
Като чу това, божественият светител се възрадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да грабнат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха. Благочестивият цар Иван Асен I с голямо внимание приготви всичко за изпращане на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото, наречено Трапезица.
Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и всички негови монаси.
Царят, като узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И така, като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където лежат и раздават различни изцеления, когато с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговарят, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито и болести да са били обхванати.
Но, о, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!
Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!
Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.
А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:
"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!
Защото Нему подобава слава, чест и могъщество в безкрайни векове. Амин.
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година
