Всички близки и роднини, събрали се около пълната трапеза с вкусно агнешко, редуването на пролетен дъжд с майско слънце, смях и веселие - Гергьовден е! На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
"Хубав ден Великден,
още по-хубав – Гергьовден..."
Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.
Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.
След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.
Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете.
Този ден е и Денят на храбростта, който започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с Указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с Указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души.Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
Честит празник на всички, бъдете здрави!
Традицията Гергьовден
06 май 2014, 09:14 часа • 54092 прочитания
Славея Йорданова
Отговорен редактор