Преподобний Исаакий, Далмат и синът на Далмат – Фавст се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (император 379-395) близо до Цариград. За преподобни Исакий е разказано вече в житието му на 30 май. След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима “Далматски”.
В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на НесторийРечник, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото само по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.
Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.
Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
