Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.
Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.
Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.
Обилни са историческите податки за епохалното им дело. То започна в манастира Полихрон, където възгорени от словесен огън, богоподвижните им пръсти създадоха старобългарските писмена, а после сами и първи изписаха голата безкнижна душа. Светите Братя са превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Те са:
Неделно (изборно) Евангелие, Апостол (изборен), Служебник, Требник, и част от Псалтира.
После св. Методий е превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерик (Отечник).
Оригиналният поетичен дар на св. Константин-Кирил е блестящо разкрит в Изложение на правата вяра, Химн в чест на св. Климент Римски, Проглас към Евангелието.
Редица техни и на първите им следовници писания и днес са прочути и се съхраняват като редки глаголически и кирилски ръкописи в прочути библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманово, Зографско, и други евангелия, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и други листи.
Езикът, на който светите Братя извършили своите преводи е солонският диалект от втората половина на ІХ век. Установени са и го установиха специалисти езиковеди, изхождайки от фонетични и синтактични особености на този диалект, залегнали в Кирило-Методиевия писмен език, съхранен в първите им преводи и оригинални трудове. Знаем, че те, превеждайки свещените и боголужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на словаци и моравци, а след това голямата им светлина огря българския народ, особено чрез делото на техните ученици.
Наистина тези свети мъже са Божии избраници, оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.
И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!
Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци.
Вижте св. Кирил-Константин Философ: учеността му е изключителна, мъдростта му е необикновена, целомъдрието му - удивително, трудолюбието му - изключително, волята му - несъкрушима!
Вижте и св. Методий: благочестието му е достойно за похвала, ревноста му в благочестието - равноапостолска, предаността му на волята Божия - себежертвена, обичта му към еднокръвните славянски братя - безпределна!
Св. Климент Охридски е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник. Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Не всички трудове на св. Климент са открити и изследвани. Например учени скоро откриха, че великият светител е писал трипесници за Постния триод. На св. Климент се приписва съставянето на на т. н. Клоцов сборник. Предполага се, че той е участвувал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.
Духовният ръст на св. Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение.
В 893 година, на историческия събор в Преслав, св. Климент бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.
Свети Наум придружавал св. Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.
Св. Горазд бил моравец по рождение и назначен от св. Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, св. Горазд намерил топъл прием в България. Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близко до гр. Берат в Албания, където, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и св. Сава.
Св. Ангеларий е бил един от спътниците на св. Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.
Братя и сестри, на славянския небосвод няма по-светли имена и по-лъчезарни образи от тия на Светите Седмочисленици.
Величествено, гигантско, изключително и безсмъртно е тяхното дело, както за нашия народ, така и за целия славянски свят!
Затова, като чествуваме днес достойно паметта на св. Седмочисленици и ги прославяме с похвални венци заради тяхното дело, нека се окажем достойни за техните завети и да подражаваме на живота им.
А кои са техните завети? Това са: вяра в Бога, твърдо изповядване на православието и любов към знанието и просветата. Времето, в което живеем има нужда от хора с тяхната духовна сила, с тяхната духовна култура.
Около себе си не виждаме нищо утешително, не виждаме силната вяра и надежда в Бога на светите Седмочисленици, не виждаме тяхното идеално и безкористно служене на народа. Затова да обърнем погледите си към тях, творците на нашата земя, които с евангелието и кръста я благоустроиха и издигнаха. Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на светите Седмочисленици от тази, да останем верни на заветите им. Нека те да бъдат винаги, като ги почитаме молитвени застъпници на нашия народ пред Бога, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и братството.
Затова да завършим молитвено днешното им богослужебно чествуване със заключителните слова на техния църковен тропар:
"Непоколебими стълбове на Българската църква и боговдъхновени поборници на нашето слово... молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни мир и велика милост."
Амин!
Свещеник Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици" - София.
Първа електронна публикация Катедрален храм "Св. Неделя", София, 2005 година
