Свети апостол Иасон по произход бил от град Tape, той бил първият християнин в този град, а свети апостол Сосипатър бил родом от Ахая.
Като се присъединили към светата Христова вяра, те станали ученици на свети апостол Павел, който в посланието до Римляните ги нарича дори сродници. Иасон бил поставен за епископ в своя роден град, а Сосипатър приел върху себе си ръководството на Иконийската църква; двамата доблестно пасели и преумножавали своите стада. Като се отправили на запад, те достигнали остров Керкира и съградили там прекрасна църква на името на свети първомъченик Стефан, извършвали в нея богослужение и присъединили мнозина към Христовата вяра. Наклеветени пред Керкилин, царя на острова, те били затворени в тъмница, където имало седем разбойници: Саторний, Иакиехол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий. Светите апостоли ги привлекли с боговдъхновените си думи към светата вяра и от вълците направили овци. Тогава царят заповядал да нагорещят в един котел смола, сяра и восък и да хвърлят там тези седем новопросветени затворници. Така те получили мъченическа кончина и венци от Господа. Повярвал в Христа и стражът на тъмницата. Затова му отсекли първо лявата ръка, след това двата крака, и накрая, когато той не престанал да призовава Христовото име, и главата. И той се причислил към лика на светите мъченици. А светите апостоли Иасон и Сосипатър царят извел от тъмницата и ги предал за мъчение на княз Киприан. Той ги вързал здраво и отново ги отпратил в тъмницата.
Като гледала от своите палати това страдание на светите мъченици и като узнала, че те страдат за Христа, дъщерята на царя, на име Керкира, обявила, че и тя е християнка, свалила от себе си скъпоценните украшения и ги раздала на бедните.
Като научил за това, баща й се преизпълнил с дълбока скръб и положил всякакви усилия, за да я отвърне от Христовата вяра. Когато всичко се оказало безуспешно, царят в силната си ярост я затворил в отделна тъмница и заповядал да я предадат за безчестие на един блудник - Мурин. Когато Мурин се приближил към вратите на тъмницата, внезапно дотичала една мечка, хванала го и започнала да го разкъсва. Като чула шума и през прозореца видяла какво става, затворената в тъмницата царска дъщеря прогонила звяра с Христовото име, излекувала раните на Мурин и като му разкрила истините на светата вяра, го направила християнин.
- Велик е християнският Бог! - гръмко възклицавал Мурин и като претърпял заради това страшни мъчения, свършил в страдания и застанал пред Господа в сонма на мъчениците. Тогава царят заповядал на войниците да натрупат около тъмницата дърва и да ги запалят, та заедно с тъмницата да изгори и дъщеря му. Направили каквото било заповядано и тъмницата изгоряла. Но девицата останала жива и невредима. Огънят не я докоснал. Като видели това чудо, мнозина от народа повярвали в Христа.
Накрая светицата била окачена от мъчителите на едно дърво, задушена с отровен дим, прободена със стрели и така предала духа си на Бога. След нейната кончина царят започнал да преследва вярващите в Христа. Те, като се бояли от мъченията, избягали на съседния остров и се укривали там. Като научил за това, царят сам отплувал на този остров, с намерението да ги накаже със страшни мъки. Но когато се намирал в открито море, преследван от Божия гняв, потънал в морските дълбини, както някога фараонът. Християните, избавени от този мъчител, възнесли към Господа благодарствени песнопения. Светите апостоли Иасон и Сосипатър, освободени от тъмницата, необезпокоявани учели народа на Божието слово.
Когато на престола се възкачил друг цар и научил за светите апостоли, ги хванал, заповядал да сварят в железен котел смола, сяра и восък и да хвърлят там светиите. Но апостолите, по Христовата благодат, стоели в котела невредими, а мнозина от неверниците наоколо били обгорени от огъня. Други, като видели това чудо, повярвали в Христа. Като повярвал и самият цар, с ридание възкликнал:
- Боже Иасонов и Сосипатров, помилвай ме!
Тогава светите апостоли, като събрали всички повярвали, ги научили на Божието слово и, като наставили и царя, го кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух и му дали името Севастиян. След няколко дни синът на царя се разболял и умрял. Тогава светите апостоли, като се помолили на Бога, го възкресили от мъртвите. Те извършили и много други чудеса и построили заедно с царя благолепни църкви. Като извършил своя свят подвиг и преумножили Христовото стадо, апостолите на преклонна възраст починали и заминали радостно при Христа Бога.
