Теодот извършил множество добри дела много време преди мъченическия си подвиг. Така той по всякакъв начин се борел срещу плътските пожелания; въпреки че пребивавал в законно съпружество, той водел борба с плътта си, като я покорявал на духа, съгласно апостолското слово: „ония, които имат жена, да бъдат като че нямат"'.Светецът дотолкова преуспял в тази добродетел, че би могъл да стане учител по чистота и целомъдрие на мнозина други. Той по всякакъв начин се въздържал от сластолюбие и от всяка греховна нечистота и подчинявал тялото си на духа чрез пост и въздържание. Считайки поста за начало и основа на всяко добро дело, светецът се въоръжавал с него като с щит, готвейки се за духовна битка. Теодот считал умъртвяването на тялото за дълг на всеки християнин, а жаждата за богатство и придобиването на имоти побеждавал с раздаване на всичките си богатства на бедните. Поучително в житието му е това, че той, макар и да притежавал странноприемница, извършвал богата духовна търговия и придобил за Бога много човешки души. Причината за това била, че свети Теодот под вида на съдържател на странноприемница, изпълнявал длъжността на апостол: със своите боговдъхновени беседи той привлякъл към Христа много елини и иудеи и обърнал много грешници към покаяние за греховете им. Той притежавал и дар да изцелява недъзи: с възлагане на ръце и с молитва излекувал много телесни болести, а със словото си изцелявал душевните рани.
Поводът да пострада за Христовото име, бил следният. Един управител, на име Теотекн, приел под властта си областта Анкира галатийска. Този управител бил много жесток и нечестив човек. Той се развличал с кървави зрелища и убийства, а безчестието му било толкова голямо, че трудно би могло да се опише с думи. Като приемал службата на управител от император Диоклетиан, Теотекн му обещал за кратко време да обърне християните, живеещи в Анкира, в езичество.
И наистина, когато Теотекн пристигнал в Анкира, само от новината за пристигането му християните изпаднали в такъв страх и ужас, че избягали от там. Селището запустяло, а пустините и планините се изпълнили с бегълци.
Именно през това време блаженият Теодот се потрудил твърде много за изпълнение на Господните заповеди, като без страх се излагал на много опасности. Той станал гостилничар не за да придобие злато, както казват някои, но купил странноприемницата, за да може в нея да предоставя убежище и отдих на всички гонени християни. Освен това той полагал големи грижи за окованите във вериги; скривал при себе си християните, спасили се чрез бягство от мъчителите езичници; хранел всички християни, криещи се по планините и пустините; погребвал тайно телата на светите мъченици, изхвърлени от езичниците за храна на кучета, зверове и птици (управителят заповядал да се наказват със смърт тези християни, които погребвали телата на братята си; затова блаженият Теодот ги вземал тайно и тайно го погребвал). По този начин домът на свети Теодот бил и странноприемница, и убежище за християните, тъй като Теодот, известен като гостилничар, не събуждал подозрение сред езичниците, че е християнин. И светецът станал всичко за всички: покровител за гонените, даващ храна за гладните, лекар за боледуващите, а за съмняващите се - здрава опора, учител на вярата и благочестието, наставник в богоугодния живот и подбудител към мъченически подвиг.
През това време нечестивият управител Теотекн заповядал всяка храна и всяко питие, продавани по пазарите, да се поръсват с идоложертвена кръв. Той направил това заради християните, като искал да ги принуди, макар и против волята им, да вкусят осквернена с идоложертвена кръв храна. В резултат на това, в християнските храмове станало невъзможно да се принасят жертви на истинния Бог, тъй като в целия град нямало хляб и вино, неосквернени от езичниците. Като узнал за това, Теодот започнал да раздава на бедните пшеница и вино, купени от него по-рано и намиращи се в дома му в изобилие. Като раздавал навсякъде храна и питие и като хранел много християни при себе си, Теодот уподобил странноприемницата си на Ноевия ковчег, спасил от водите на потопа всички намиращи се в него. По този начин домът на Теодот се превърнал едновременно и в странноприемница, и в молитвен храм, и в олтар за Божиите иереи, които извършвали тук безкръвната Божествена Жертва.
В този град живеели седем благочестиви девици, възпитани от ранни години в благочестие и страх Божий, пазещи телесна и душевна чистота и сгодили се за нетленния и безсмъртен Жених, Христос, Сина Божий. Като водели благочестив и богоугоден живот, тези девици достигнали старост. Най-възрастната от тях - Текуса, била леля на свети Теодот. Като хванал тези свети деви, управителят ги предал на множество различни мъчения; но тъй като мъченията не успели да разколебаят вярата им, заповядал да станат жрици на богинята Артемида, при което, задължението им било да измиват идолите в близкото езеро според езическия обичай.
Настъпил денят на измиването на идолите, който езичниците празнували много тържествено. Като поставили всеки идол в отделна колесница, езичниците всенародно, с песни и радостни възгледи, ги подкарали към езерото. По заповед на управителя поставили светите девици пред идолите - всяка от тях - в отделна колесница. Девиците били съблечени голи за забавление и поругание от езичниците.
През време на този нечестив празник, протичащ при описаните обстоятелства, свети Теодот изпаднал в голяма скръб заради светите девици, тъй като се боял, да не би някоя от тях, поради слабостта на женската природа, да отслабне в мъченическия подвиг и да загуби надежда за помощ от Господ Иисус Христос. Като размислял за това, Теодот започнал да се моли много усърдно за светите подвижници, като умолявал Бога да укрепи светите девици в подвига им. За да се помоли по-добре, той заедно с роднината си Полихроний, с младия Теодот, който също му бил сродник, и с други християни, се затворил в дома на един беден християнин, на име Теохарид, намиращ се близо до църквата, построена в чест на патриарсите Авраам, Исаак и Иаков. Теодот и другите християни паднали на земята по очи и се молели от първия час на деня до шестия, докато жената на Теохарид не известила, че телата на честните девици са потопени в езерото.
Като чул това, светецът до вечерта се съветвал с Полихроний и Теохарид, по какъв начин да извадят от водата честните тела на светите мъченици, за да ги погребат. На залез слънце при тях дошъл един юноша християнин, на име Гликерий, който им казал, че управителят оставил до езерото войници на стража, като им заповядал да наблюдават някой да не вземе телата на мъчениците от езерото.
След като Теодот получил видение, той тръгнал с другарите си към езерото през нощта. Всички се приближили до езерото. В този момент се разнесъл гръм, блеснала мълния, завалял силен дъжд и започнала страшна буря. Войниците, стоящи на брега на езерото, се изплашили и избягали. При това те се изплашили не толкова от гръмотевиците и бурята, колкото от едно страшно видение. Те видели много голям мъж, който държал в ръцете си броня, щит и копие, а на главата си имал шлем. От този мъж излизало ярко сияние. Това бил мъченикът Сосандър. Като се ужасили от това видение, войниците избягали, обзети от панически страх. Същевременно водата, намираща се в езерото, била преместена от вятъра от единия край на езерото на другия, така че дъното се открило и пред очите на християните се появили телата на светите мъченици. Като се приближили до мъчениците, отрязали въжетата, с които камъните били привързани към шиите им. След това взели честните тела, поставили ги на колесници и ги докарали до храма на светите партриарси, където ги погребали с чест. Имената на тези мъченици са следните: Текуса, Александра, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия. Тези свети девици пострадали през осемнадесетия ден на месец май.
На утрото на следващия ден в града се разчуло, че телата на светите мъченици били взети от християните. Като разбрали това, управителят, идолските жреци и всички останали езичници - идолопоклонници, се изпълнили с голяма ярост и отвличали за разпит всеки християнин, когото случайно срещали на улицата. През това време били взети за разпит и предадени на люта, мъчителна смърт много християни. Те били разкъсвани от мъчителите, като със зъби на хищни зверове. Когато свети Теодот разбрал това, пожелал да се предаде на езичниците, но сродниците му го задържали. А Полихроний, като се преоблякъл като земеделец, отишъл на градския площад, за да разбере всичко, което ставало в града, но веднага бил хванат от езичниците и изправен на разпит пред управителя. Той претърпял много побоища от мъчителите и получил много рани, но мълчал. Но когато видял меча, надвесен над главата му, се изплашил и разказал на мъчителите как гостилничарят Теодот извадил телата от езерото и ги погребал до храма. Като узнали това, езичниците веднага отишли на мястото, където били погребани честните мощи на светите мъченици, разкопали гробовете им и изгорили телата. След това тръгнали да търсят Теодот.
Когато го намерили управителят заповядал на войниците да съблекат светеца, да го окачат гол на дървото за изтезания и да стържат тялото му с железни куки. Когато войниците започнали без милосърдие да стържат тялото на светеца, лицето му сияело от радост, тъй като имал за свой помощник Господ Иисус Христос. Светецът бил изтезаван така дълго време. Слугите се изморили и били сменени от други. След известно време управителят Теотекн заповядал да полеят раните на светеца със силен оцет, в който била разтворена сол, а след това заповядал да обгорят със свещи ребрата на мъченика.
След като светецът бил изтезаван и измъчван продължително време, тъй че всички слуги се изморили, управителят наредил да свалят Теодот от дървото за мъчения и да го хвърлят в затвора до следващото изтезание.
След като изминали шестнадесет дни, откакто Теодот бил затворен, управителят наредил да приготвят съдилище в центъра на града, на това място, където обикновено се устройвали зрелища. Светият мъченик бил изведен от затвора и изправен на съдилището.
Като го видял, управителят му казал:
Ела по-близо при нас, Теодоте, защото ми се струва, че ти, като беше наказан достатъчно по-рано, сега си се отказал от своята гордост и си се променил към по-добро. Наистина, ти постъпи неразумно, като навлече върху себе си толкова големи мъчения. Ние не искахме да те мъчим. Но като се откажеш от твоето упорство, познай силата и могъществото на нашите богове; тогава ние ще те наградим с даровете, за които говорихме по-рано. Ние ти обещахме тези дарове преди, обещаваме ти ги и сега; ще ги получиш, ако се поклониш на нашите богове; но ако не се поклониш, веднага ще усетиш и огъня, приготвен за теб, и острите железни куки, и устата на зверовете, готови да те разкъсат.
Светият мъченик отговорил:
О, Теотекн! Можеш ли да измислиш такова мъчение, което би съкрушило силата на моя Господ Иисус Христос, Който ми дава сила сред мъченията? Но въпреки че тялото ми вече е достатъчно наранено от оръдията за изтезания, както и самият ти виждаш, изпитай отново силата ми. Предай ме на нови мъчения и ще видиш, че ще понеса мъжествено и тях, както и предишните.
Тогава управителят заповядал отново да окачат светеца на дървото за изтезания и да стържат тялото му с железни куки, отваряйки старите му рани. През време на мъченията светецът гръмогласно изповядвал Христовото име. След това мъчителят заповядал на войниците да снемат светеца от дървото за изтезания и да го влачат по нагорещени парчета от счупени глинени съдове. После отново го окачили и отново го стъргали, така че по тялото му не останало нито едно здраво място: той целият бил като една голяма рана. Само езикът му бил цял. С него той славел Бога, а над безсилието на мъчителите и войниците се надсмивал. Като не знаел на какви други мъчения да го подложи, управителят издал заповед, с която осъждал светеца на смърт. Съдържанието на заповедта било следното:
„Ние заповядваме да се посече с меч Теодот, защитник на галилейската вяра, враг на нашите богове, противник на императорските разпореждания и мой хулител. Тялото му да бъде изгорено, за да не могат християните да го погребат."
Светецът бил поведен извън града, на полето, за посичане. След него вървели много хора, мъже и жени, желаещи да видят смъртта му. Като стигнали до определеното място, Теодот преклонил честната си глава под меча и бил посечен в седмия ден на месец юни.
