Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния.
Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.
В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани.
Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.
В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. И той, разгневен, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския учител Антим.
- Влезте при мене в къщи и си починете – отговорил им епископът, като разбрал, че е настъпило времето за неговия подвиг, - аз ще ви посоча къде се крие оня, когото търсите ...
Като приел войниците в жилището си, Антим ги нагостил радушно и след това им казал:
- Аз съм този, когото вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!
Трогнати от незлобието на почтения старец, който така приветливо ги приел войниците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.
- Постарай се да се скриеш – предложили му те, - а ние ще кажем, че никъде не сме могли да те намерим!
- Не! – отговорил им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи против истината. Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.
И Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.
Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.
Това станало в 303 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
