На 11 май се честваме паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий.
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
В историческата наука са малко твърдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ - в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий - висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски произход.
Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год, участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото "проповядвал незаконно", Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език.
Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Получил образование в прочутата Магнаурска школа при мъдрите учители - патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата "философ" получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява
Първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Според житиеписеца, Константин-Кирил ги "наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Завършил успешно задачата си, Константин-Кирил Философ се завръща в Цариград, а скоро след това отива при брат си Методий в манастира Полихрон, където се отдава само на беседа с книгите. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии:
При хазарите Хазарският хаган се обръща официално към Византия и заявява, че ще се присъедини към християнството, ако изпратят такъв мъж, който успее да обори сарацините и евреите (разпространените религии в Хазария). Да разясни идеята за Светата Троица, отново е възложена от Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взима със себе си брат си Методий. В Хазария Константин-Кирил спори предимно с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След втория ден на дискусиите Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи. На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие. Един от най-важните спорни въпроси е този, каква азбука и кога е изработена от Константин-Кирил и Методий и как точно става това?
Моравия През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това става по молба на Ростислав, княза на Великоморавия, чиито владения включват земите на днешна Чехия, Словакия, част от Словения и част от Унгария, населена тогава със славяни. Посрещнати с отворени обятия от местния княз и неговите поданици, те започват трескава дейност по разпространението на славянското богослужение. Тази конкуренция, разбира се, не се харесва на западните духовници, предимно немци. Тази първа мисия се оказва безуспешна и двамата братя се завръщат в Константинопол след около три години и половина престой в Моравия.
През декември 867 год. двамата братя предприемат пътуване към Рим през Венеция.
Поради възникналите конфликти с немското духовенство (Моравската мисия) те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Носят със себе си донесените от Крим (по време на хазарската мисия) свети мощи на Св. Климент, папа Римски. В Рим Константин-Кирил успява да убеди папа Адриан II, че като църковен език славянският е също толкова пълноценен, колкото и гръцкия, латинския или еврейския - акт повече от революционен за тогавашна Европа, и диспут, вече направен веднъж във Венеция.
При диспута във Венеция с привържениците на "триезичието", според които словото божие може да се проповядва само на три езика - еврейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч, в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова:
"Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?"
Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужела литургия на славянски език, а славянските книги осветени.
При престоя си в Свещения град Константин-Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Неговият гроб в базиликата "Сан Клементе" е запазен и до наши дни и е място за поклонение на много българи, а също така на представители на други славянски народи.
Методий, ръкоположен от папата за архиепископ, се завръща с част от учениците си при пасомите си във Великоморавия. Надживявайки брат си с 16 години, той продължава делото си при все по тежки условия - заради нестихващите интриги на немския клир.
Веднага след смъртта му в Моравия на 6 април 885 г. сподвижниците му са преследвани, арестувани, инквизирани и накрая прогонени от страната. Във Великоморавия славянската писменост и литургия са постепенно изместени от латинската.
Българският проект: Оцелелите ученици на двамата братя се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години ... 3500 ученици!
Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко, Молдова и др.
Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт.
Първоучителят на славяните не е само изобретател на тяхната писменост. Заедно със своя брат Методий и учениците той е и този който прави и първите преводи на новия писмен език, издигайки го до сакралното ниво на еврейския, латинския и гръцкия.
В този смисъл делото на Константин-Кирил Философ оставя траен отпечатък не само върху християнската съдба на източна Европа. То се вписва в борбите за диоцез между Източната и Западната църква, и определя зоните на религиозните конфесии, които до днес бележат културните граници на континента.
Автор: Акад. Васил Гюзелев
