Император Траян (98-117 г.) тръгнал с войската си на Изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било, че във войската му имало единадесет хиляди християни. Разгневен, императорът езичник заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Митилин.
Този жесток гонител на Църквата смятал, че заточението ще принуди християните да се поклонят на идолите, но се излъгал. При него се явил началникът на царската стража Ромил, който изтъкнал неразумността на тази заповед. Той казал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската. Открито и безстрашно му изповядал, че е християнин и че е готов да положи живота си за Христовото име.
Разярен, императорът заповядал да подложат Ромил на мъчения. Никакви изтезания не отклонили, вдъхновения изповедник от Христа Господа. Траян наредил да го обезглавят. Всички войници християни, верни другари на Ромил, били изпратени на заточение. И там всички загинали: десет хиляди били разпънати на кръстове. Останалите умрели от различни други мъчения.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
