Св. мъченик Ромил

Св. мъченик Ромил живял в края на І и началото на ІІ век. Това било времето на жестоките гонения срещу християните при римския император Траян. Началникът на дворцовата стража св. Ромил смело отказал да изпълни заповедта да се поклони на езическите идоли и изповядал Христа за Истинен Бог. Подвигът му повторили още 10 000 войници, верни на Христовата повеля: "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28) И още: "Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мат. 10:39)

По заповед на императора св. Ромил бил жестоко изтезаван и накрая обезглавен, а останалите били разпънати на кръстове или убити чрез различни други мъчения. Така те пожертвали временния живот, за да получат от Христа венеца на вечния и блажен живот в Небесното Царство. Молитвите им да имаме!

Разбира се, някой би казал, че това е просто една стара история, че Християнството отдавна е победило и че днес няма идолопоклонници. И наистина, едва ли има някой, който пряко да почита езическите божества Зевс, Марс или Венера. Но значи ли това, че идолопоклонството е напълно изкоренено? По думите на светите отци, за голямо съжаление трябва да признаем, че ние, съвременните хора, сме се превърнали в друг вид –духовни идолопоклонници. А духовното идолопоклонство е не по-малко пагубно от древното, защото и то заменя Истинския Бог с лъжливи божества.

Вижте какво пише великият светител Йоан Златоуст:

    "Не ми говори, че ти не се покланяш на златен идол; по добре докажи, че ти не вършиш това, което златото ти заповядва да вършиш. Различни са видовете идолослужение: един почита богатството като господ, друг признава корема за бог, а трети някоя още по-низка страст. Ти не им принасяш в жертва волове, както са вършели това езичниците, но затова пък постъпваш още по-лошо – ти им заколваш в жертва своята душа. Ти не подгъваш колене и не се кланяш на идоли, но затова пък със съвършена покорност изпълняваш всичко онова, което ти заповядва и коремът, и златото, и твоята господстваща страст. Езичниците тъкмо затова са гнусни, че са боготворели човешките страсти: плътската похот те наричали Венера, гнева – Марс, пиянството – Бакхус и т.н. Макар ти и да не си правиш веществени идоли като езичниците, но ти с голямо усърдие служиш на същите тия страсти, Христовите членове правиш членове на блудница и оскверняваш себе с други беззакония.”

От тези думи на св. Иоан Златоуст става ясно, че всяка наша греховна страст – била тя самолюбие, гняв или друга подобна – е идол на нашата душа! Когато човек се привърже към някой порок, превръща сърцето си в капище на своя любим идол и грехолюбието става негово тъмно идолослужение. А щом на дело изпълни намисления грях, той принася жертва на идола като съвършен идолопоклонник. Не е нужно непременно външно да се проявява греховната страст, за да бъде смъртен грях. Достатъчно е тя да заема в скритите глъбини на човека мястото на Бога. Тогава тя е вече идолопоклонство и причинява духовна смърт, защото е изместила Бога, Който е единственият източник на живота.

И тъй, по молитвите на св. Ромил и останалите 10 000 мъченици, нека се стремим да се въздържаме от всеки грях. Да се очистим от всяко пристрастие към греха. Да го намразим – защото той е наш смъртен враг, който се опитва да ни убие – и то завинаги. И когато се случи в непрестанната духовна бран да паднем – нека бързаме към храма, за да изхвърлим сквренотите от себе си, чрез светото Тайнство Изповед. Защото е гибелна илюзия да мислим, че можем да скрием греховете си. Те ще излязат наяве, ако не по-рано, то със сигурност на Страшния Христов Съд, когато цялата вселена ще ни види, такива каквито сме. И тогава ще бъде много по-срамно, отколкото на изповедта при свещеника. И най-важно – тогава ще бъде късно за покаяние. Ще бъде късно да съжаляваме, че сме принесли душата си в жертва на пантеона от грехове. От подобна участ да ни опази Бог!

Владимир Дойчев, 2006 година
bgnewsroom.com