На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
На този ден и столицата на България чества за пореден път своя празник - на Света София и нейните дъщери.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора.
Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
