Днес, на празника на светите Трима светители, почитаме особено подчертано тримата най-велики отци и учители на православната ни вяра и им благодарим за съкровищницата на духовния им опит и божествените познания, които ни завещаха.
В днешното апостолско четиво (Евр. 13: 7-16) свети апостол Павел подтиква евреите от своето време, които вече били станали християни, да подражават на светите отци. За евреите отци и учители били родоначалниците на Израил и пророците. Всички тези "праведници" от Стария Завет, които жадували богооткровеното Слово и очаквали, че Бог ще стане човек, за да ги спаси от греха и смъртта. Затова те се стремели непрестанно да разпалят това очакване у народа и неотстъпно да поддържат почитта към заповедите на Закона.
Обаче Законът още не съдържал пълнотата на истината, която е любовта. И трябвало Бог да стане човек, за да се допълни Законът. Затова както те, така и пророците, и народът на Израил били в очакване. Ние обаче, братя, новият Божи народ, вече не чакаме. Бог стана човек, за да може човекът да стане бог, за да побеждава тлението и смъртта.
Апостолите Го видели, слушали Го. Видели Христос разпнат на кръста, докоснали Го, когато възкръснал, видели Го като Богочовек да се възнася на небесата. Това, което очаквали пророците и видели апостолите, това предали на учениците си и учениците им предали на своите ученици. Свети отци и майки, преподобни пустинници, мъченици - първомъченици и новомъченици, светци, великите учители на Църквата, проповедниците на въплътеното Слово, всички те живеят вече пълнотата на Закона и пророците, на Сина и Слово Божие, тоест живеят обожавания от нас, Спасителя Иисус Христос!
Но и всички ние, вярващите християни по целия свят, които сме кръстени в името на Света Троица и се доверяваме на кръста и на възкресението на Господ, имаме и ние своето очакване като Църква. Нашата Църква очаква и се бори за славата на кръста и на възкресението. Бог става човек, изпълнява цялото божествено домостроителство, изпълнява плана, за да се спасява човечеството.
Обаче ние Го очакваме тук и сега и Го чувстваме "роден, разпнат, погребан и възкръснал от мъртвите". Копнеем и се надяваме на нескончаемото Му животворно присъствие в нашето битие и в целия свят, за да има всичко живот и дъх, и смисъл - и миналото, и настоящето, и бъдещето. С две думи, за да живеем в животворното Му присъствие и никога в ледената празнота на Неговото отсъствие.
Обаче тайната на вярата изисква постоянна готовност и молитва. "Бъдете готови", казва Господ, "борете се да влезете" [Срв. Мат. 24:44 и Лука 13:24]. В духовната си борба имаме за поддръжници отците на Църквата, тримата велики светилници Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Наши водачи са просветените отци със словото си, с творенията си, с ненакърнената си нравственост, с делата си, с човеколюбието си, с тревогата си за неправдата в обществото.
Учат ни как да разбираме не само православието, т. е. правилното учение, но и правилното действане. И това, което днес ни насърчават, е да четем Свещеното Писание и особено Новия Завет. Да участваме в светите богослужби без да забравяме, че двете свети Литургии произлизат от двамата светци - Йоан Златоуст и Василий Велики. Да взимаме дейно участие в светата Литургия, приемайки свето причастие.
Учат ни да сме човеколюбци – помните Василиадата!* – във връзка с неправдите, които търпят събратята ни в обществото. Най-вече да се молим Бог да освети пътя ни, така че да разбираме съвременния човек и своето време.
