Богоявление или Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар.
На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан. Българинът вярва, че както тогава, небето се отваря и Господ изпълнява желания. По същия начин вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който изпълнява желания, в същата нощ.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие просвещава, като показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.
На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.
В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро в ледените води на река Тунджа като се вярва, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.
С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени.
Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
Според поверията на старите българи в полунощ, в нощта на празника, реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство.
През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява, стига човек да изрече това, което иска на глас.
Според православната традиция пък на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се вярва, че има лечебна сила. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно.
Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода - също за здраве.
На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване.
Пак народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им. На реката се носят части от ралото, които се топят, за да е бяло житото, а три трески от бъдника се хвърлят в реката, за да изтече всяко зло.
Със светената вода пък се замесва пита, от водата се слага и във виното и зелевия сок, като така се вярва, че няма да се развалят. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се смята, че тя има лечебна сила.
В някои краища на страната, след като се върнат от църква, хората слагат брадва с острието нагоре като всеки я прескача, за да се спрат болестите и всяко зло.
В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане.
На този празник се правят и различни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи.
Има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло - житото ще бъде гъсто, а ако и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.
