Голяма Задушница се празнува в съботата преди Месни Заговезни и Великия Пост.
Пада се на различна дата всяка година, която е в събота 8 седмици преди Великден. През 2014 е на 22 февруари. В Българския църковен календар има три важни Задушници - Голяма Задушница, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. С тях българите почитат паметта на своите покойници.
Сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На този ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се осветяват от свещенник. Обредната храна се състои предимно от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки и познати за Бог да прости.
Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гробът. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която вярванията осветява пътя на душите в тъмното, за да не се лутат.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.
Намиране на мощите на светите мъченици в Евгения
По време на нечестивите римски царе, когато християните многократно били подлагани на гонения, безбройно множество Христови изповедници и мъченици претърпели различни мъки. Светите им тела, хвърляни без погребение, за да бъдат разкъсани и изядени от зверове и птици, вярващите тайно прибирали и с чест погребвали в тайни места, в домове или градини. Така и в Евгенийските селища били погребани много свети мъченици, пострадали за Христа. Мощите им дълго време били незнайни.
Междувременно дошъл краят на елинското нечестие, мъчителите погинали с безславие, а на престолите се възкачили християнски царе. Цялата вселена била озарена от светлината на светата вяра и Христовата Църква започнала да разцъфтява в дълбока тишина. Тогава по Божествено изволение били намерени светите мощи на Евгенийските мъченици като някои светилници под крина. На мястото, където били погребани, започнали да се подават различни изцеления на болните, понеже Бог пожелал Неговите раби да бъдат явени и прославени.
Там дошъл и епископът с църковния причт. Като разкопали, те намерили много мощи на свети мъченици, чиито имената знае Господ, Който ги е записал в Книгата на вечния живот на небесата. Тези свети мощи били цели и нетленни. Така над тях се изпълнило словото на Писанието: "Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши" (Пс. 33:21). Мощите разпръсквали голямо благоухание. От тях ставали много чудеса, изцелявали се всякакви недъзи и се прогонвали нечистите духове от хората.
Тогава светите мощи били пренесени със слава в църквата, а безбройно множество хора със свещи и псалмопения съпровождало шествието.
След това един от клириците, на име Николай Калиграф, имал откровение. Той бил добродетелен и благочестив мъж. Нему било открито, че сред множеството мощи на мъченици, намерени в Евгения, се намират мощите на свети Андроник, от числото на седемдесетте апостоли, а също и на помощницата му - Юния. За тях споменава свети апостол Павел в посланието си до Римляните: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Римл. 16:7).
