Сравнително отскоро колите на дизел влязоха в полезрението на дебата за глобалната урбанистична екологична криза. Замърсяването на въздуха днес убива 3,3 млн. души годишно - повече от ХИВ, малария и грип взети заедно. Емисиите от дизеловите двигатели са едни от основните причинители на проблема.
От самото си начало дизелът беше представен като гориво-чудо. Той беше начин за намаляване на разходите по шофирането, съчетавайки това с подпомагане на планетата и екологията. Правителства, индустрия и наука се обединиха, за да продадат на света една мечта - колите на дизел ще ни помогнат да намалим емисиите на въглероден диоксид (CO2) и така да навлезем безболезнено в една нова еко епоха.
Усъвършенстваните технологии в автомобилните двигатели направиха възможен бума на дизеловите коли през 90-те, особено в Европа. Шофьорите харесаха ефективността на дизеловите двигатели, които намалиха разходите им в сравнение с бензиновата алтернатива в дългосрочен план. В същото време правителствата, разтревожени от покачващите се нива на въглеродните емисии, започнаха да съветват гражданите си да се доверят на дизела, като се смяташе, че той отделя по-малко въглероден диоксид от бензина.
Дълго време отне проблемите да излязат наяве, но когато това се случи, колелото на скандала започна да се върти много бързо, пише The Guardian.
През 2012 г. излезе първото голямо проучване за ужасяващите последствия върху здравето от дизела. Азотните оксиди и диоксиди (NO и NO2), както и праховите частици, отделяни от дизеловите двигатели, бяха определени като тихи убийци. Проучванията, потвърждаващи това, ставаха все повече. Европейската агенция по околна среда откри, че азотният диоксид от изгарянето на дизела е причинил 71 000 случая на преждевременна смърт в Европа само за 1 година. Световната здравна организация обяви отделяните от дизела частици за канцерогенни, причинявайки рак на белия дроб в същите мащаби като азбеста и иприта.
И тогава, през 2015 г. дойде "Дизелгейт". През септември Volkswagen, която си съперничи с Toyota за първото място при автомобилните компании и която от години промотира кампанията си за "чист дизел", разтърси индустрията с признанието, че е мамела на тестовете за емисии. В последствие редица влиятелни международни фигури заявиха, че рекламирането на дизела е било грешка, както и доверието в автомобилната индустрия, която е била категорична, че дизелът е чисто гориво.
Скандалът имаше огромен отзвук. Кметовете на Париж, Мадрид, Атина и Мексико сити се съгласиха да изтеглят напълно дизеловите автомобили от централните части на градовете си до 2025 г. Много други политически лидери предприеха стъпки за ограничаването на дизеловите двигатели с цел намаляване на замърсяването и смога.
Дали е дошъл краят на дизела - някогашното гориво-чудо, което се превърна в новия азбест?
Всъщност, забраната на дизела е по-сложна, отколкото изглежда. Дизеловите двигатели никога не станаха особено популярни в САЩ, където бензинът запази ниската си цена, и където автомобилните гиганти се съсредоточиха върху разработването на хибриди и електрически автомобили. В Европа обаче дизеловите коли остават голяма част от автопарка, съставлявайки почти 50% от всички автомобили на континента.
Последните проучвания по въпроса сочат, че емисиите на азотни оксиди в света са 7 пъти над нормата, а дизеловите коли произвеждат 10 пъти повече NO, отколкото камионите и автобусите, съобразяващи се с по-сериозни рестрикции.
Нито автомобилната индустрия обаче, нито правителствата към момента са склонни да загърбят напълно изгодите си от съществуването на дизеловите двигатели. Трудно е и да бъдат убедени в нуждата от промяна и самите шофори. Много от тях вярват, че дизелът е по-икономичен и чист от бензина, а и не са склонни да се откажат от инвестициите си в дизелови автомобили.
Докато правителствата обаче бездействат, градовете са тези, които поемат инициативата. Урбанистични центрове като Берлин, Мюнхен, Мадрид, Осло, Париж и други вече наложиха частична или пълна забрана за дизеловите коли в определени дни и периоди, обявиха планове срещу старите и замърсяващи превозни средства или въведоха високи такси за дизеловите шофьори. На много места плановете са дизеловите автомобили ще бъдат напълно забранени до 10 години.
Вероятно това е началото на смъртта на дизела. Офциалните мерки, взимани от местните власти, в комбинация с все по-растящата информираност по въпроса сред самото население по света, кара експертите да очакват, че тенденцията за спад в продажбите на дизелови автомобили, особено след "Дизелгейт", ще продължи.
