Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Когато джипът ти е по-бърз от Ferrari

29 юли 2016, 17:00 часа • 17876 прочитания

В края на миналия век всъдеходите все по-уверено се насочиха към премиум-сегмента, където поведоха сериозна битка за клиенти с луксозните автомобили. Постепенно войната се премести и в още един клас – този на спортните модели. Оказа са, че и там джипките имат своите шансове, тъй като към сериозната си мощност добавиха две силни оръжия – масивни размери и висока проходимост. Ето няколко модела от този период, които имат шансове да се противопоставят на суперколите.

GMC Typhoon от 1993 г.

Автомобилът е изграден на базата на всъдехода S-15 Jimny, но се отличава от него по аеродинамичната си каросерия с големи брони и разширени калници, под които са поставени 16-цолови джанти. Специално за него, както и за пикапа Syclone, който технически е идентичен, са създадени специални гуми Firestone Firehawk с широчина 245 мм.

В спортен стил е оформен и салонът на Typhoon, където преобладава черната кожа. Появил се е спортен волан, а стандартните седалки са заменени с кресла Recaro. В оборудването на модела са включени модерна за времето си аудиосистема с CD, централно заключване с имобилайзер, круиз-контрол, климатик и електрически пакет за прозорците.

Под капака на модела е поставен 4,3-литров V6 с турбина Mitsubishi TD04, развиващ 280 с. и 475 Нм. Моторът работи с 4-степенна автоматична скоростна кутия THM-400 и централен диференциал с муфа, която разпределя тягата в съотношение 35/65 в полза на задната ос. В резултат на това GMC Typhoon ускорява от 0 до 100 кч/ч за 5 секунди. Толкова е нужно на Chevrolet Corvette, Ford Mustang и Ferrari 348ts.

Заради безопасността на возещите се в машината максималната скорост е ограничена на 200 км/ч. Благодарение на системата 4х4 автомобилът се управлява доста лесно и стои сигурен на пътя дори в завоите. Има обаче и недостатъци – спортното окачване прави немислимо движението по тежък терен. Невъзможно е и тегленето на прицеп - съгласете, че при тази скорост и ускорение една лодка или кемпер ще бъдат доста опасни за останалите на пътя.

Фактически Typhoon е първият спортен кросовър в света – мощен и динамичен автомобил, който уверено се придвижва при сложни условия на пътя. Освен това той може спокойно да побере 5 души и много багаж, като по динамика се конкурира с Corvette. Цената му също е доста приемлива – 29 500 долара.

Dodge Durango SP360 Shelby от 2000 г.


За своето време легендарният пилот и конструктор Карол Шелби е успял да работи с всички големи производители в САЩ. Знае се, че той е тясно свързан с Ford, но често е викан като консултант и от други компании. В случая това е ателието за тунинг Performance West Group, което разработва концептуалния Durango Super Pursuit през 1997 г.

Прототипът е оборудван с 5,9-литров двигател Magnum, към който е прикрепен механичен компресор Kenne Bell Blowzilla 2000. Резултатът е увеличение на мощността от 245 на 360 к.с. Въртящият момент достига 558 Нм, като е преработена системата за впръскване на горивото, добавен и интеркулер и е препрограмиран блока за управление на мотора. Скоростната кутия е 4-степенен автоматик, което позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 7 секунди. Максималната скорост е ограничена на 230 км/ч.

Готовият концептуален модел е харесан от ръководството на Dodge, което позволява на пзара да бъде пусната ограничена серия от модела. Именно тук се включва Карол Шелби, като идеята е всъдеходът да получи неговото име, за да бъде по-лесно рекламиран пред клиентите. Така през 1998 г. Shelby Durango SP360 е показан пред публика, като серийният вариант е доработен значително.

Подобрена е аеродинамиката, поставени са и джанти Shelby Daytona с нископрофилни гуми GoodYear Eagle с широчина 285 мм. Преработена е окачването, като стандартните амортисьори са заменени със спортни, а клирънсът е намален до 75 мм. В крайна сметка двутонният джип записва ускорение от 0 до 100 км/ч за 6,7 секунди, а разстоянието от ¼ миля изминава за 15 секунди.

Променен е и салонът на всъдехода. Стандартният Durango побира 8 души, но при спортният вариант две от седалките са премахнати. Поставени са кожени кресла Cerullo, които могат да се регулират електрически и разполагат с функции за масаж и вентилация. В оборудването влизат още мощна система hi-fi с 14 колони, два телевизора и дори видеомагнетофон и спътникова GPS-навигация.

Маркетолозите на Dodge предвиждат около 3000 продажби от тази модификация, но в крайна сметка от SP360 Shelby са произведени 400 бройки, като по-голямата част от тях са продадени не в САЩ, а в Близкия Изток, където подобни автомобили се търсят много. Основната причина е в цената – с всички екстри и най-високо ниво на оборудване моделът струва 55 000 долара, докато стандартният Durango се продава за 32 000 долара.

Ford SVT Expedition Thunder Concept от 2000 г.


Идеята за направата на „напомпан” кросовър вълнува и Ford, като неговото подразделение SVT (Special Vehicle Technica) в крайна сметка подготвя подобен автомобил. Той е построен на базата на модела Expedition, който дели своята платформа с най-популярния автомобил в САЩ - пикапът Ford F-150. Товарният модел има подобна версия – Lightning (Мълния), затова и спортната модификация на Expedition получава сходно название – Thunder (Гръм).

Доработките по всъдехода са идентични с тези на пикапа – еднакви брони и традиционния за Ford двигател V8 от семейството Modular. Той е с обем 5,4 литра, развива 360 к.с. и работи в комбинация с 4-степенен автомат. При Expedition обаче е прибавена система за задвижване на четирите колела с помощта на муфа, разположена на предната ос.

Джипката е получила 18-цолови джанти с гуми Goodyear Eagle с широчина 295 мм. За подобряване на управляемостта са поставени скъсени пружини и нови амортисьори, увеличени са стабилизаторите. Всичко това позволява ускорение от 0 до 100 км/ч за 5,5 секунди (от толкова се нуждае и Porsche Boxter). Разстоянието от ¼ миля се изминава за 14,1 секунди, но въпреки това Expedition така и не стига до серийно производство. Просто маркетолозите на Ford преценяват, че няма нужда от такъв модел. За сметка на това те одобряват пикапа Lightning.

Chevrolet TrailBlazer SS от 2006 г.

За разлика от Ford в друг голям концерн от САЩ – General Motors, изобщо не се колебаят и пускат подобен всъдеход. Това е традиционният Chevrolet TrailBlazer, който получава добавка SS към името си. Той е оборудван с V8 мотор с индекс LS2, на който разчита и Chevrolet Corvette. Двигателят развива 395 к.с., като в случая работи с 4-степенна автоматична трансмисия GM Turbo Hydra-Matic.

Клиентът може да избира между два типа задвижване – задно или към двете оси. Автомобилът обаче не става за движение извън пътя, тъй като е със спортно окачване и намален клирънс, а също така и с нископрофилни 18-цолови джанти. Затова пък ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 5,9 секунди, а ¼ миля се изминава за 13,8 секунди. Максималната скорост е 229 км/ч.

Настройките на управлението са правени не къде да е, а на Северната дъга на пистата „Нюрбургринг”. Всъдеходът се появява на пазара около година след официалната си премиера, но общо взето интересът към него е слаб.

Jeep Grand Cherokee SRT8 от 2005 г.

Тенденцията за направата на такива машини не подминава и конструкторите на Jeep, които ползват активната помощ на специалистите от подразделението Street and Racing Technology, което се занимава с направата на спортни автомобили на концерна Fiat-Chrysler. Резултатът е Jeep Grand Cherokee SRT-8, който дебютира на автосалона в Ню Йорк.

Новата модификация се отличава от стандартния модел по 20-цоловите лети джанти, предната и задната брони, както и по сдвоени тръби на изпускателната система. Нов, разбира се, е и моторът. Това е 6,1-литров V8 HEMI, който без никакви компресори и турбини развива мощност от 426 к.с. и 569 Нм въртящ момент. Той работи в комбинация с 5-степенна трансмисия 5G-Tronic, производството на Mercedes-Benz.

Системата за задвижване на четирите колела е максимално опростена, като при случайна нужда електронноуправляемата муфа прехвърля половината от въртящия момент към предна ос. Заради високия въртящ момент е поставен кардан от дизеловите версии на модела. Преработени са шасито, като са поставени по-твърди пружини и нови спортни амортисьори. В крайна сметка двутонният джип ускорява от 0 до 100 км/ч за 5,5 секунди.

Автомобилът получава признание не само в САЩ, но и в Близкия Изток. Производството му приключва през 2010 г., като от конвейра излизат близо 15 000 бройки. Това обаче съвсем не е краят – през 2012 г. компанията представя новото поколение на Grand Cherokee, като то също разполага с модификация SRT-8. Тя получава и нов мотор HEMI 392 (цифрите означава обема на двигателя в дюймове, което прави приблизително 6,4 литра).

За първи път този агрегат се появява при купето Dodge Challenger, а след това с него са оборудвани и другите спортни модификации на моделите на концерна. Двигателят е направен от алуминий и съответно е по-лек, като благодарение на промените по него – оптимизирана система за газоразпределение, нова система за впръскване на горивото и технология за деактивация на половината целиндри, е с 13% по-икономичен от своя предшественик.

В крайна сметка моторът развива 470 к.с. и 640 Нм въртящ момент, който се предава от 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF. Същата трансмисия използват на своите модели Range Rover, BMW и Volkswagen. Тя е поставена и на пикапа Dodge Ram 1500. Както и при предишния SRT-8, и тук системата за задвижване на четирите колела е максимално опростена, като разполага с многодискова муфа отпред и електронна блокировка на задния диференциал.

В Jeep не смятат да спират дотук. В отговор на „напомпаните” модификации на Porsche Cayenne, Range Rover Sport и BMW X5 компанията готви още по-мощен Grand Cherokee SRT. Той ще бъде част от семейството Hellcat, в което към момента влизат седанът Dodge Charger SRT Hellcat и купето Challenger SRT Hellcat. Те са оборудвани с 6,2-литров V8 с мощност 717 к.с. и 881 Нм. Очаква се при всъдехода той да бъде още по-мощен.

Велизар Георгиев
Велизар Георгиев Отговорен редактор
Новините днес