Вероятно малцина са тези, които знаят, че през 80-те и 90-те години на миналия век Mercedes-Benz експериментира с безпилотни автомобили, които могат да ускоряват, спират, завиват и в общи линии – могат да се движат в трафика, като избегнат всякакви видове инциденти.
Всичко започва на 1 октомври 1986 г., когато е лансиран европейският проект Eureka PROMETHEUS (Програма за Европейски трафик с Най-високо ниво на ефективност и безпрецедентна безопасност). В основата на проекта е Daimler-Benz, сътрудничащ си с няколко други автомобилни производители от Стария континент, производители и доставчици на електроника, институти и университети.
Проектът Eureka PROMETHEUS по това време е най-голямата изследователска и развойна програма в историята по отношение на автономните автомобили и свързаните технологии, чиято стойност се изчислява на 749 млн. евро към днешния курс на валутата.
W124 E-Class, оборудван с начална версия на автономен круиз контрол
Mercedes-Benz произвежда редица безпилотни прототипа, кулминацията на които е тотално преработеният в инженерно отношение W140 S-Class, който изминава почти самостоятелно 1678 км от Мюнхен до Копенхаген. Събитието се случва през 1995 г.
Разработен с помощта на Ернст Дикманс от Университета на Мюнхен, автономният W140 S-Class използва компютърно „зрение“, гама от микропроцесори и пробалистични подходи, за да реагира в реално време на пътните условия.
Завиването, подаването на газ и спирането се контролират чрез компютърни команди, базирани на оценки в реално време на последователности от образи, уловени от четири камери с различен фокусен обхват за всяко полукълбо. Към днешна дата това изглежда доста проста технология, но в началото на 90-те години мощността на компютрите е подобна на тази, която днес има в един смартфон от среден клас.
Mercedes-Benz Vario VITA
С други думи, за да изпълнява всичките тези задачи, модифицираната S-Class носи на борда предшественик на днешните супер компютри. Имайте предвид, че по това време вече е започнала минимализация на технологията. Оригиналният, полу-автономен автомобил на Mercedes-Benz, е Vario от 80-те години, който е избран заради голямото вътрешно пространство, необходимо за превоз на нужните компютри и технология.
Предшественик на днешната навигация
Автоматизираният S-Class W140 постига скорост до 185 км/ч, шофирайки автономно по германските аутобани, като успява самостоятелно да изпреварва други автомобили, а човешката намеса е минимална. Така той изминава 1678+ километра.
Системите на борда самостоятелно проследяват движението на другите автомобили и пътната маркировка, така че по определени начини те са предшественици на модерните им аналози, които се внедряват в новите Mercedes-Benz модели, например Pre-Safe, Distronic Plus with Steering Assist, Stop&Go Pilot и дори Magic Body Control.
Mercedes-Benz Vario VITA
“Върхът на интелигентния автомобилен дизайн бе нашия автомобил VITA,” казва Берхолд Улмер, инженер в Daimler-Benz Vehicle Research по онова време. VITA, което идва от “Vision Information Technology Application”, реално е автомобил с автопилот.
“Автоматичната превенция срещу катастрофи бе основната цел на този под-проект на програмата PROMETHEUS, ” казва Улмер, “определено не искахме да заменим водача с VITA.” С други думи казано, изследователите просто са искали да докажат, че инцидентите могат да се предотвратят с помощта на компютърно „зрение“.
Проектът Eureka PROMETHEUS продължава само осем години, като първите резултати са представени пред публика през октомври 1994 г. След това Mercedes-Benz продължава самостоятелно изследване и развитие на технологиите за автономно пилотиране.
Mercedes-Benz разработва своя R&D програма в областта, кулминацията на която идва с S 500 Intelligent Drive автомобила, базиран на W222 на “Sonder Klasse”. Технологията вече е толкова напреднала, че след няколко години компанията ще започне да предлага функция за автономно шофиране като опция в серийните модели на Mercedes-Benz.
