По повод протестите на пчеларите от Североизточна България, които се проведоха в София, Actualno.com разговаря с производители от бургаския регион. И двамата са млади хора, но почти през целия си живот са се занимавали с пчеларство, покрай своите родители.
Стоян Стоянов е един от тях. Пчелинът му е от 200 кошера, разположени между селата Гюльовца и Оризаре. Заедно със своите родители полага огромни усилия да задържи поминъка си.
Г-н Стоянов, какво мислите за символичното погребване на пчеларството, което направиха вашите колеги пред Министерството на земеделието, храните и горите в София ?
В последните 4-5 години пчеларството е погребано за мене, въпреки, че е едно от нещата, благодарение на което, оцелява животът на земята. Пчелата е създадена да опрашва растенията, а не да носи мед на нас хората. Няма ли ги пчелите, няма плодове, зеленчуци, нищо. Айнщайн е казал, че три години след като изчезнат пчелите всичко ще загине.
И те, и ние, трудно оцеляваме, много, много трудно... Ние сме производители, но се чувстваме като сираче спрямо тези в другите браншове. Никой не ни обръща внимание. Сега дават по пет лева на кошер за цялата година, което е смешно.
Какво трябва да направи държавата за да сте реално подпомогнати?
Да ни отпуска повече средства, като един от начините е да сключваме договори с арендаторите на земи. И без това, част от тяхната дейност много ни тормози. Пръскането против вредители с препарати е основната ни болка. Имаме безброй колеги с отровени пчелни семейства, а досега няма нито един доказан случай, че арендатор е отровил пчелите и разбира се, няма наказани.
Вие получили ли сте пари по европрограма?
Не съм получил и не съм кандидатствал, защото мисля, че тези пари, които идват по програми, съсипват бранша. За тях, в повечето случаи, кандидатстват хора, които нямат сериозно отношение към пчелите. Много от тях, като мине програмният период, който е около пет години, продават кошерите, инвентара и всичко приключва.
Георги Гочев е от Поморие. Той също е пчелар и производител. Влага труд, сърце и емоция в отглеждането на пчелите. Два пъти е бил в Европейския парламент и е участвал в дискусии по повод пчеларството.
Разкажете ни за беседите, на които присъствахте в Брюксел?
През 2013 г. в Брюксел, никой от колегите ни от Западна Европа не искаше да ни подкрепи по отношение на контрола над пръскането на земеделските култури. През 2016 година обаче, всички бяха на нашето мнение, но бюрокрацията е много сериозна и трудно ще станат промените. За съжаление, в България е още по-зле. За земеделието се очаква субсидия от милиард и половина лева, а за пчеларството са три милиона и половина. Това са смешни суми, защото регистрираните пчелни семейства са над един милион. Това, според мен, е подигравка със сектора. А като знам само колко милиона се дават за тази отрова / посочва цигарите/. Няма земеделие без пчеларство. Ако има отрова първо я усеща пчелата и умира. Но какво се случи у нас? Нищо, което да е помощ на пчеларството. Това е направо кощунство и за съжаление хората ще го усетят след 5-10 години. Неоникотиноидите /инсектициди / в Европа са забранени, но не и в България. Това е продукт, с който се третират семената за ГМО. И след 17 години след използването им, остават в почвата и във водата и ги тровят. За съжаление има сто „зърнари“, както ги наричаме ние, които си обират милиардите, а нашият сектор се мъчи. А всъщност нещата са много прости. Колкото и странно да ви се струва, проблемите в пчеларството са малко, но никой не иска да ги реши.
Двамата пчелари обаче, не губят вяра, защото са свикнали да се справят сами и да работят здраво. Те застават зад всички искания на своите колеги за справедливо разпределение на парите за земеделските производители и достойно съществуване на техния бранш.
