Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кметът на Карнобат: Мина времето, в което работехме за медали, сега животът е твърде материален

09 май 2018, 15:33 часа • 6022 прочитания

Георги Димитров е кмет на община Карнобат от 2007 г. Преди това е бил председател на Общинския съвет. Той е със специалност „Българска филология“ от Великотърновския университет. Специализирал е стопанско управление в Академията за обществени науки и стопанско управление.

Г-н Димитров, в добро финансово състояние са двете общински здравни дружества - болницата и медицинският център, на какво се дължи това?

Преди всичко на добър мениджмънт. Вярно е, че и ние ги подпомагаме по малко, но те нямат задължения. Приключват с печалба, макар и неголяма. Медицинският център - с 2 хиляди, болницата - с 60 000 лв. Вярно е, че по клинични пътеки болницата получи около 2 300 000 лева, а медицинският център мисля, че надхвърлиха 430 хиляди лева. Това е оптималното, което може да се иска, за да обслужваме нашите съграждани от двете общини - Карнобат и Сунгурларе. Друг е въпросът, че по новата здравна карта има рестрикции, от които страда Бургаска област като цяло, в т.ч. и Карнобат.

Легла ли са ви отрязани?

Да, и то за клинични пътеки, които са скъпи. Примерно хемодиализата при нас обслужва четири общини.

Да не би да ви махат хемодиализата!?

Не, намаляват леглата.

Ако има пациенти, защо?

Не към мен този въпрос, но няма логика да ни режат леглата. За Бургаска област цялата здравна карта е проблем. Дават клинични пътеки с повече легла за заболявания, за които нямаме болни. В същото време не се отчита фактът, че през лятото областта набъбва сигурно повече от два пъти заради туризма. Имаме представител в комисията. Изразили сме становище. Общо взето всички общини в областта сме единни. Що се отнася до финансовото състояние на двете дружества - удовлетворително е. Вероятно може и по-добре, но се справят. Проблемът навсякъде е дефицитът на кадри - лекари и медицински сестри.

Този проблем явно е нерешим?

Такъв проблем се решава с години. Един лекар се създава с години - докато завърши висше образование, после да вземе специализация. И като вземе специализация - пътеките му за навън са отворени, защото заплащането е в пъти по-високо. Онова време, когато работехме за медали, мина. Животът е твърде материален. На никого не се сърдим, но ние захранваме "бедната" европейска икономика с кадри, които произвеждаме, отделяйки от залъка си.

Приключи ли ремонтът на детското отделение?

На финала сме. Общо взето с материалната си база сме се справили прекрасно. Сега предстои изграждането на спешния център в двора на болницата. Подарихме един декар на държавата. Всъщност, прави се на наша територия, но не сме ние бенефициент. И остане ли за вертикална планировка, Общинският съвет винаги е гласувал според възможностите на бюджета за най-необходимото. Миналата година участвахме 50/50 с болницата и закупихме една кола и апаратура. Знам какво става в съседните общини, познавам колегите. И не е за хвалене, но при нас състоянието е добро.

Винаги ли болницата си е била с добър мениджмънт, защото масово общинските болници са "под водата"?

През последните 10 г. управител беше д-р Красимир Маринов. След това д-р Николай Колибаров. Преди това пък беше д-р Иванов. Случили сме на хора.

С какви темпове върви санирането в Карнобат?

С темповете на махалото. Санирането на обществените сгради върви по-бързо отколкото жилищните. Приключихме няколко - ритуална зала, сградата на общината, една малка сграда в парка, домашният социален патронаж, макар че там мерките позволяваха енергийна ефективност, докато вътре ремонт не беше правен 30-40 години. Сега със собствени средства работим вътре. На финала сме в преустройването на социален дом. Още един социален дом правим в кв. Красно село. И честно да си кажа, не останаха обществени сгради за саниране.

Това означава, че ви върви повече с ОП "Региони в растеж"?

Да. По ОПРР имаме и 16 жилищни блока. 3-4 от тях приключиха по документи, вървим към окончателно разплащане. Останалите са в процес на довършване. Сега подписваме вече новите договори по националната програма - общо 25 жилищни блока. Сега ще кандидатстваме по още три, защото има един ресурс от 31 млн. лв. от ОПРР, който ще бъде разпределен между 28 общини. Проблемът е, че в момента на бюрото си имам 28 подготвени документи на нови сдружения, които искат да кандидатстват. А ще се класират 3 от 25. Оттук-нататък започват проблемите с различните фирми, защото са много. За всеки отделен обект фирмата е различна. Някои работят много качествено и съвестно. Други ни създадоха напрежение с гражданите. Пуснахме акт 10, когато започна зимата, и им протекоха апартаментите. Питайте ме как сме се оправяли.

Визирате протеклия блок на бул. „България“, успяхте ли?

Аз не съм доволен от работата на тази фирма. Нищо, че в документите им пише, че са работили по обекти за 50 милиона лева. Сега вече не текат, но ни създадоха много главоболия с хората, които основателно недоволстваха. И на мен да ми протече в къщи, ще съм недоволен.

На един форум в Пампорово за отпадъците изразихте тезата, че пари за екология има, но те никога няма да са достатъчни, защото каруцата винаги се впряга пред коня, че преди да се промени законодателството трябва да се инвестира в системите за рециклиране, сепариране и компостиране. Честите промени в закона ли са големият проблем за общините?

Ние сме част от регионалната система за управление на отпадъците в Бургас. Девет общини сме. При нас има една претоварна станция. Разбирайте, че нищо не правим. Събираме си боклука от 31 населени места. Претоварваме го, даже не го и компресираме. И това нещо се кара на 52 км до бургаското регионално депо. А първа клетка е вече пълна. Плащаме едни луди пари за сепариране уж с таксата за депониране. Европейската логика в управлението на отпадъците е да се минава през сепариране и колкото се може по-малко отпадък да се депонира, но ние не го правим. Сега кандидатстваме по трансгранично сътрудничество с община Одрин с проект близнак - каквото има при нас, това ще е и в Одрин. Ще закупим нова машина за сметосъбиране, 110 контейнера за разделно събрани отпадъци и една машина "Шредер" за нарязване на органични отпадъци. Ще се прави компостиране по класически способ, защото другите инсталации за компостиране са много скъпи - над 1,2 млн. лв. Така смятаме да понамалим органиката, която караме за Бургас, защото нали разбирате, че листата, клоните, храстите, които се режат или остават от прибирането на реколтата, всичко го носим като битов отпадък и плащаме ненужни пари. Оттук-нататък ако имаме и сепарираща инсталация, а ние нямаме, на място бихме могли да отделяме стъкло, хартия, пластмаса. Та каруцата наистина е впрегната пред коня. Проблемът е, че ние със собствени средства не можем да се оправим. Европейските средства трябваше да бъдат насочени и в предния, и в този програмен период, към малките общини, за да направим клетки, в които да караме само онова, което не може да бъде преработено. А както виждате, не е така. Ние в момента тормозим бизнеса с близо 70%.

70% от кое е за бизнеса?

Това е делът на таксата смет, която събираме от бизнеса и 30% от гражданите. Ние сме много застаряла община - предимно пенсионери с невисоки пенсии. В момента имаме събираемост от 80-85% и ако вдигнем таксата на гражданите, нали разбирате, че ще падне събираемостта, защото няма да има как да я платят!?

А как е най-справедливо според Вас да се начислява такса смет?

Така, както е в момента, са я свикнали хората. Бизнесът плаща висока такса и това е несправедливо. Когато бизнесът плаща данъци и такси към общината и държавата, се прави преди окончателното облагане. Това са разходи, които влизат в себестойността на продукцията, която произвеждат. Трябва да се търси балансът някъде по средата. Има европейски практики за плащане на количество. Само, че при нас има друго. Като сме свикнали да не плащаме, генерираме непрекъснато нерегламентирани сметища, което още повече утежнява отговорността на общините. Много труден въпрос е този, за да му се намери трайно решение.

При нас се решава по-скоро на парче?

Да. Ходил съм в Люксембург и в някои по-цивилизовани държави като Норвегия. Няма начин да изхвърлиш фаса си на улицата. Обществото реагира. Докато на нас не ни прави впечатление. Особено в крайните квартали. Напълни торбичката с битов отпадък и от 8-мия етаж, през терасата - долу. Някой трябва да върви после и да прибира. Отново излишни разходи.

Важните инфраструктурни проекти, по които работите извън санирането?

Очаквам всеки момент да подпишем проект по ПУДООС за рекултивация на депото. Кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони. Останалото е с общински средства по капиталовата ни програма. Карнобат е разкопан отвсякъде. Пред нас вървят от "ВиК", подменят подземната инфраструктура и нашите пари са насочени към асфалтиране след като минат те. С тях работим добре – с взаимни компромиси. Гледаме да стиковаме техните програми с нашата и се получава. Истина е, че основните артерии на Карнобат са оправени, но сме далеч от това да кажем, че ще можем да асфалтираме целия град до края на мандата.

Едно от предизвикателствата пред Вас е проблемът с паркоместата. Как смятате да го решите?

Задавате ми много труден въпрос. Всички имаме поне по една кола и всеки иска да отиде до магазина с нея. Опитваме се да решим проблема като през няколко месеца правим по още една улица еднопосочна, за да спират колите от другата страна. Карнобат е много тежък град за управление на транспорта. Постоянно обсъждаме проблемите с Районното управление на МВР. Търсим варианти да облекчим пътникопотока и паркирането. Имайте предвид, че по новите тротоари не разрешаваме да се паркира. Задъхваме се. Нямаме много свободни места. Имаше едни грозни ламаринени гаражи. Махнахме ги. Сега върви обществена поръчка за проектиране на междублоковите пространства, за да усвоим повече място за паркиране, защото един гараж заемаше място за две коли.

Има ли опции за многоетажни паркинги?

По-скоро имаме такива мечти, но с пари за многоетажни паркинги не разполагаме.

От 11 години сте кмет. Как ви промени този пост?

И 4 години съм председател на ОбС. Как ме промени? Изхаби ме физически. Няма начин. Властта и работата с хора променя. Сега някои неща ги върша по-бързо. Който и документ да влезе, аз знам къде да чета, кое е важното. По-бързо се ориентирам в решенията. Между другото всеки ден ни сервира нови предизвикателства. С атаките свикнах. Даже се забавлявам като чета някои неща във Фейсбук. Аз ли не знам какво искат хората и как искаме да стане!? Въпросът е, че не винаги е възможно да го направим. Но това, че ме критикуват, е нормално. Който не иска да го критикуват, да не кандидатства за кмет. Няма начин човек да бъде идеален. И аз съм жив човек, допускам грешки в работата си. Важно е да не са фатални, да не са в ущърб на обществото.

Интервю на Анита Чолакова

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес