Стоян Забунов е художник, завършил е живопис. Работил е в Института за паметниците на културата като реставратор. Сега е сътрудник към министерството на културата. Има лиценз за реставратор на паметници на културата от национално значение и за такива, които са под закрилата на ЮНЕСКО. Над 30 години се занимава с тази дейност в България и по света и е работил в над 40 църкви. Влюбен е в морето. Аctualno.com разговаря с твореца на големия християнски празник Йордановден, Богоявление.
Г-н Забунов, имате специално отношение към празника. С какво е свързано то – с работата Ви като реставратор или с близък човек, кръстен на Свети Йоан Кръстител?
Йордановден е емблематичен празник, особено за хората край морето. Освен това съм реставрирал стотици икони за всичките тези години на Св. Йоан Кръстител, като една от тях е от XIV век, която е уникална.
Къде се намира тази икона?
Не казвам това от съображения за сигурност, но празникът е великолепен и тази традиция с хвърлянето на кръста трябва да се запази през времето.
Вие сте и морски човек, имате лодка, прекарвате време сред рибарите...
Аз съм свързан с морето от малък, дори и в армията съм бил водолаз, занимавам се с гмуркане. Имам лодка и съм любител риболовец. Единственият отдушник е морето за мен. Когато имам време и морето е хубаво, не пропускам да изляза с лодката. Както виждате и ателието ми е на брега.
Какво е усещането Ви за Бог, когато сте горе, на скелето, по-близко ли го чувствате? Или това е една романтична представа на хората, които гледат стенописите отдалече.
Аз съм професионалист и не бих казал, че се чувствам по-близо до Бог, но има на моменти много сериозна тръпка в нашия занаят, защото понякога откриваме неща, които са уникални и не сме очаквали. Има стенописи, които са замазани с мазилка и ние ги разкриваме и излизат. В момента, в който се появи нещо, което не очакваш, нещо правено преди пет, шест, дори десет века и ти си първият, който го разкрива след толкова много време, усещането е неописуемо!
По-специална ли е за Вас работата Ви в църквата „Св. Анастасия“ на едноименния остров край Бургас?
За мен тя е обект като всеки друг, но има по-особена история. Островът е нападан няколко пъти от пирати, църквата е изгаряна, но това, което е оцеляло при последната реставрация, която аз правих там, са фрагменти от стенописи между XIV и XV век. Много са добри, жалко, че много малка част от тях е оцеляла, не повече от 25 квадрата. Иконостасът е доста по-късен, един от най-добрите в страната. Правен е през XVIII век от котленски майстор, като даренията за него са от созополските рибари.
Кои други храмове можете да споменете, където сте работил?
Например в Несебър, почти няма църква, която да не е била изографисана. За съжаление, много малко от нещата са оцелели. Там съм работил почти във всички храмове.
През това лято се наложиха аварийни работи, в църквите „Св. Климент“, „Св. Спас“ и „Св.Стефан“. Това са обекти, които се намират край морето, има много влага и се нуждаят от подръжка. Там извърших спасителни акции, зaщото някои от фрагментите бяха пред падане. Благодарение на това, че музеят в Несебър се грижи и отношението е специално, успяхме да ги запазим. Тодор Мавраков е новият директор, който ме покани и аз успях да ги съхраня на сто процента всички тези 5-6 квадрата. Много е важно църквата да е архитектурно здрава, да няма течове, иначе нашата работа се обезсмисля. За съжаление, на много места нито общините, нито цървата, обръщат внимание на поддръжката, а тя е задължителна и трябва да бъде навременна.
Участвахте ли в реставрацията на емблематичния за Бургас катедрален храм „Св. Кирил и Методий“, който беше пред срутване заради подземния паркинг, построен до него?
Да, само в началния стадий на реставрацията и вземането на пробите. Има доста унищожени стенописи след напукванията. Укрепването не е било достатъчно и затова се стигна до движение на земни маси, което е лично мое мнение. Важното е, че общината се намеси и спаси храма. Реставрацията там още не е завършена. Това е доста сложен процес.
Къде в чужбина сте реставрирали и какви обекти?
Последният път бях в Москва, правихме Стария културен център. Една сграда, строена от италианци, в която има 270 кв. метра изписани тавани, които бяха замърсени и похабени. Работихме при минус 27 градуса навън и малко по-топло вътре. Много трудно, но обектът си струваше, невероятно красив е!
Разделяте ли творчество си като живописец и реставратор? Какво е усещането, когато застанете пред статива и когато сте на скелето?
Да, различни са нещата. Моята живопис е малко по-абстрактна и освободена, докато там горе, трябва да си прецизен. Но при мен едното не пречи на другото. Когато рисувам правя експерименти, натрупвам, трия, пак рисувам, докато се получи това, което преследвам. В храма нямаш право да сбъркаш. В България е прието да консервираме и реставрираме само оригинала. Там, където има големи липсващи части, оставяме мазилка и не ги имитираме. Взаимствано е от френската школа. Абсолютната имитация не е разрешена.
Как се развивате като живописец през времето? Имате ли изяви или това, което правите в църквите, е една постоянна изложба, която хората могат да видят когато желаят?
Може да се каже, че реставрираните неща са постоянна изложба, но не аз съм авторът. Това е само консервация и реставрация. Аз изпитвам удоволствие, че нещо е съхранено от мен. Но творческата работа е когато правиш картината. Това е нещо твое, лично преживяване. Участвам редовно във всички изложби - местни, национални, извън страната и т.н.
Ако все пак трябва да разделите двете изкуства, къде е сърцето Ви?
И едното и другото ми доставят еднакво удоволствие. Не бих могъл да ги подреждам. И двете са еднакво важни за мен. Трудът наистина е огромен, но не бих казал, че е трудоемко, защото, когато работата ти доставя удоволствие, тя не ти тежи и при мен е така.
Вие сте част от творческия Бургас. Познавате личности като Христо Фотев, Иван Пейчев и много други. Бихте ли ни разказали някакво интересно преживяване с тях?
Бяхме се събрали на рождения ден на Фотев. Художниците му подарихме по една картина, а поетът Иван Пейчев му подари стихотворение. Имах чувството, че го написа в този миг, на един дъх. Това стихотворение е най-точното описание на живота на Христо Фотев.
Щастлив човек ли сте в личен план?
Да, имам семейство, три деца, а най-малкият ми син е на 12 години. Той учи китара в музикалното училище в Бургас. Съпругата ми е също е художник и преподава рисуване.
Интервю на Гергана Иванова