Калина Енчева е само на 16 години, но вече е докосната от славата. Зад това обаче стоят много усилия, лични преживявания и емоции. Още от 9-годишна започва с уроците по пеене, с които идват много часове, посветени на музиката.
Калина е лауреат от множество национални и международни конкурси, а миналата година придоби популярност като най-младият участник в „Гласът на България“. Това обаче не е всичко. Тя изучава езици, има характер на боец и красота, която завладява. Наричат я „малкото диамантче“, заради гласа и излъчванетo й.
Младата бургазлийка разказа пред Actualno.com как се постига певческото ниво на музикант, който завладява публиката и през какво минава един певец, за да стане артист.
Kалина, как започна всичко – ти ли поиска да учиш пеене или беше насочена от човек в семейството?
Още от 5-6 годишна възраст започнах да се интересувам от музика. Припявах си песни, които бях чула по радиото и с времето се запленявах все повече и повече по музиката. Често си пeeх вкъщи и на 9 години вече бях решила, че искам да пея и да се занимавам точно с това. Тогава баба ми се свърза с музикалната ми педагожка Кина Христова. Тя ми каза, че имам данни и че нещата ще се получат. И до днес пея в това студио.
Някой от твоите родители занимавал ли се е с музика?
Родителите ми никога не са се занимавали с музика. Мога да кажа, че баща ми е допринесъл много за музикалната ми култура и от него идва любовта ми към рок музиката, а майка ми винаги ме е поощрявала да развивам таланта си. Хората в семейството ми, които са музикални, са прабаба ми и прадядо ми от двете страни на семейството. Прабаба ми е народна певица, пее в хор и до днес. За жалост, не познавам прадядо си, но знам, че е свирил на много различни инструменти и също така е пеел страхотно.
Свързва ме роднинска връзка и с едни изключителни хора и музиканти – дългогодишният диригент на Ансамбъл „Странджа“ Любо Касабов и съпругата му Дафина Касабова. Смятам, че талантът малко или много е генетично заложен.
Кои са първите твои педагози и школи, които си посещавала и как са подмогнали твоето развитие?
Единствената школа, в която съм работила и работя и до днес, е тази на Кина Христова – Вокално студио ”Сезони“. Кина е човекът, който повярва в мен и ми даде толкова много през годините, за което съм й страшно благодарна. Беше зад мен и по време на участието ми в „Гласът на България“.
Там имах възможността да се срещна и работя с изключителни музиканти и педагози. От тях успях да извлека много полезни неща, които ме обогатиха като артист, на тях също дължа благодарност.
Кога за първи път се качи на сцената и какво беше усещането?
Първият път, когато пях пред публика, беше на бургаския конкурс „Сезони”, който Читалище "Пробуда" организира вече 23 години. Той се е превърнал в емблема за откриването на талантливи певци. Сега се нарича Арт-фестивал "Сезони" и в него могат да участват представители на всички сценични изкуства. Тогава бях на 10-11 години и естествено - много притеснена. Не си спомням какво съм изпитвала тогава, но мога да кажа, че всеки път, когато се кача на сцената, чувствам изключителна еуфория и вълнение. Емоцията е неописуема, когато наистина преживяваш това, което пееш и публиката го чувства с теб.
Какво ти дава пеенето и какво ти отнема?
Музиката само ме обогатява, не мисля, че отнема нещо от мен. Ако въпросът е свързан с това дали по някакъв начин влияе на уроците и училището – не бих казала. Да, често ми се налага да отсъствам, поради различни участия, но бързо наваксвам пропуснатия материал.
Как се промени животът ти, след като стана сензацията и най-малкият участник в шоуто „Гласът на България“ ?
Да участвам в „Гласът на България“ беше едно много спонтанно решение и точно това го направи толкова уникално. Никога не съм мислила, че ще ми се случат толкова хубави неща. Докоснах се до опита на големи имена в музиката като Влади Ампов-Графа и Иван Лечев. Успях да осъществя и една от мечтите си да пея с бенд, а какво по-хубаво от това той да е на Борислав Бояджиев – Борче.
Преживях истински битки, като едната от тях беше, изправяйки се на четвърт финал със зверските гласове на Никола Здравков – настоящ вокалист на Рок група „Кикимора“, Трио „Тринити“, които са просто уникални и Георги Николов, който достига умопомрачителни височини. Не съжалявам, даже съм благодарна, че попаднах в такава силна група. Такива ситуации каляват всеки артист.
Не си представях, че ще ми се случат толкова готини неща и че толкова много хора ще оценят таланта ми и естествено труда, който положих. Това, което се промени в живота ми е, че доста хора започнаха да ме търсят за участия в много различни мероприятия. Околните започнаха да ме разпознават като момичето, което пее и това наистина е много приятно.
Имаш ли сега свой любимец от шоуто?
Тази година участниците във формата са толкова силни, че чак е плашещо. Няма да крия обаче, че до края ще подкрепям един бургазлия, който също е от школата на Кина Христова. Вениамин Димитров е един изключителен човек и талант, който може да те накара да настръхнеш, именно поради причината, че влага чувство в изпълненията си и точно това го прави толкова ценен. Стискам палци на Вени и се надявам той да е следващият Глас на България!
Какво научи, преживя и запомни от това свое участие?
Участието ми във формата беше един тласък към моя артистичен път. Срещнах се с много талантливи хора, направих много приятелства и както казах, имах възможността да работя с едни изключителни музиканти. От такова участие може само да се обогатиш и да градиш нагоре. Енергията на тази сцена е уникална и съм много щастлива, че стигнах толкова напред, въпреки че бях най-малкият участник.
Разкажи ни са твоето училище, връстници, как живеете и се забавлявате?
В момента съм в 10-ти клас, в Немска езикова гимназия „Гьоте“ в Бургас. Няма да крия, че на тази възраст не е много лесно да се концентрираш върху училището, особено ако се занимаваш с други извънкласни дейности. Смятам, че успявам да се справя и с музиката, и с училището. Освен пеенето обаче, имам и друга страст и това са чуждите езици. Към момента осъвършенствам английския си език в едно от големите частни училища за извънкласна подготовка, изучавала съм френски и руски език.
Относно приятелите - за мен е важно до мен да са хора, които ме подкрепят, но в същото време не се колебаят да ми посочат, ако греша. Такива, които могат да ми помогнат да се изградя като качествена личност. Имам малко истински приятелства, но ги ценя страшно много. За мен те са едно от най-важните неща.
Продължаваш ли да пишеш стихове?
Засега съм оставила това настрана, а и за да напиша нещо трябва да съм в едно определено състояние на духа, което и аз самата не мога да определя.
Как ще продължиш своето развитие на певец?
Продължавам да се развивам като изпълнител. От миналата година работя по един проект с едни млади и много талантливи хора. Надявам се до края на лятото да го завършим, засега обаче не искам да издавам повече. Иначе занапред много искам да следвам поп и джаз пеене. Вече оглеждам и се информирам за школи и университети извън България. Музиката е най-голямата ми страст и не смятам в никакъв случай да се отказвам от нея.
