Добринка Вентландт е на 77 години, работила на различни места през живота си. Едно от тях е, вече бившото предприятие „Океански риболов“, където в продължение на 24 години, освен с основната си дейност, пише статии и се грижи за нагледната агитация на предприятието. Литературата винаги е била част от живота и.
Тя е лъчезарен усмихнат и добър човек. Има обаче нещо, което я определя като личност – това е нейната вяра в Бог и Исус Христос.
Корените на тази отдаденост са в детството ѝ. Нейният дядо оцелява на фронта и когато се връща разказва какво се е случило. Той казва, на малката тогава Добринка, че в пояса си е носил икона и молитва, затова е оцелял в ада на войната.
По-късно тя вижда и чува как нейният баща се моли всяка и вечер, как благодари на Бог за всичко добро, което се случва в живота му. А то не е много. Отказва да влезе в редовете на комунистическата партия и бива уволнен от поста началник на пощата в село Кости. Започва да се грижи за семейството си, благодарение на закупена машина за селското стопанство.
Това обаче не го сломява и до края на живота си той остава във вярата, като един чист и искрен последовател.
Добринка е наричана „дъщеря на фашист“ и точно затова не получава работа. Принудена е да се препитава като работи в летни пионерски лагери в Царево. Въпреки забраните, посещава църква и е изумена да чуе имената на тогавашния кмет на Царево и неговото семейство, да бъдат изричани от свещеника за здраве и благоденствие.
Среща първия си съпруг и заживява щастливо, до деня на катастрофата. И днес разказва с вълнение за ужасната ситуация в която попада. Камионът, в който пътува заедно със съпруга си се преобръща с колелата нагоре. Добринка е бременна в петия месец. Чува думите на събралите се наоколо хора: “Няма как тук да има оцелели“. Но тя, съпругът и нероденото им дете оцеляват. Тази страховита ситуация днес Добринка нарича „чудото, което изцяло ме обърна към Спасителя“. Тогава разбрах, че Бог ме пази и всеки ден благодаря за това“.
Премества се със семейството си в Бургас, където работи в предприятието за преработка на риба „Океански риболов“. В продължене на много години, по осем часа на ден прекарва в помещение, където температурата на въздуха е минус 28 градуса. И не само оцелява, но дори съвсем неочаквано, забременява и на 48 години ражда третото си дете. За съжаление, съпругът и си отива твърде млад от този свят и тя отглежда сама малката си дъщеря, само с помощта на другите две, вече пораснали деца. През целия си живот Добринка чете християнска литература, размишлява и доказва с делата си, че е истински вярващ човек, осенен от Исус Христос.
Преди десет години, за пореден път, тя преживява чудо.
Намира се в дома си, заедно със своя втори съпруг, когато се почувства толкова зле, сякаш умира. Нещо се случва със сърцето и ръцете и краката и посиняват, няма въздух. Единственото което и остава е да моли. Тя остава сама в стаята и коленичи за молитва. Разказва как чува глас, който и казва: “Разтривай силно в областта на сърцето“. Така и прави. После чувства силен прилив на енергия и всичко отминава. Посещението при лекар и изследванията с модерна апаратура доказват, че парче холестерол е запушило аортата и наистина положението е било животозастрашаващо.
След тази случка Добринка, на която литературата и чететенето никога не с били чужди, започва да пише стихове. Те са посветени на Исус Христос, на вярата, по библейски сюжети, на Христовото възкресение и светлият празник Великден. Добринка не брои и не пресмята, какво и колко е написала. Тя просто превръща една своя потребност в достояние на хората. Въпреки това се оказва, че творбите са 200. Една впечатляваща бройка, зад която се крие и сериозно съдържание.
Посещава различни църкви и оставя стиховете си там. Не дели хората на православни, евангелисти, католици. За себе си казва: “Аз нямам нужда от посредник в лицето на църквата, за да стигна до Бог. Посещавам различни храмове, обичам църквите, слушам лекции, псалми, песни и се радвам, че се възхвалява Бог. Но за мен основното е вярата, а не храмът. Аз съм христоцентрична личност, аз работя за Исус. Всичко това което слушам в църквата, аз го знам“.
И Добринка намира Бог навсякъде, всеки ден чете светите книги, опитва се да върши добро с молитва и дела. Нейната най-голяма мечта е хората да разберат, като тя казва: „Колко добър е Бог, как ни закриля и че трябва да му се доверяваме напълно“. Освен в литературните си занимания, намира радост като се грижи за цветя и растения. Въпреки тежкият труд в хладилните камери на „Океански риболов“ получава 200 лева пенсия. С мъка си спомня, как в Германия, от където е вторият и съпруг, чува чиновникът, който преглежда документите и да казва: “Такава пенсия е геноцид“.
Иска да издаде книга със свои стихове, но не за собствено тщеславие, а за възхвала на небесния отец.
Учи внуците си на вяра, но без да се натрапва, а с добро поведение. Да бъде със своите деца и внуци е щастие за нея. И на този Великден цялото семейство ще се събере на масата. Добринка е боядисала шарените яйца, замесила е козунаци, направила е сладкиши. Широката и усмивка, искреният поглед и липсата на всякакво натрапване на нейната вяра, кара хората около нея да се чувстват обичани и спокойни.
„Да бъда скромна, смирена, да не мразя, да се моля за болните, да обичам Спасителя, да предам тази любов на хората, са важните неща за мен. Искам хората да знаят, че има мощна сила, която ни дава добро и ни пази, да знаят, че Бог ни обича“, казва Добринка. Обич излъчва и тя самата и едно сияние, което е необяснимо, като повечето хубави неща в живота.
