Това е рибарското селище на Бургас. Тук живеят истинските морски вълци. В деня на техния закрилник Св. Николай Чудотворец, селото е притихнало и почти пусто. За това си има причина. Рибарите празнуват Никулден по стар стил - на 19 декември. Днешният ден е време за подготовка, нещо като репетиция за празника. Причината да изберат датата е доста интересна. Рибарите искат да дадат възможност на бургазлии да отбележат спокойно празника на града, да посетят подготвените за тях ритуали, шествия, концерти. Много семейства честват именници, които се нуждаят от специално внимание. Същото се отнася и до управниците на Бургас, които са редовни гости на рибарския Никулден по стар стил. На шести декември, това не може да се случи, заради тяхната ангажираност.
Но не са само празнични дните на морските вълци от селището. За един от проблемите, узаконяването на рибарското селище, се говори вече 40 години.
До къде е стигнал процесът и вижда ли му се краят? Ето какво каза за actualno.com, Димитър Янчев, председател на Сдружението на рибарите в бургаското селище: „Така си живеем ние от 40-50 години тук в незаконие, запазваме занаятите, традициите, мъчим се да заразим млади хора с обич към морето. Но въпреки, че вървим към разрешаване, проблем има. Нещата в тази насока стават много бавно. Проблемът със собствеността на земята под селището все още не е решен. Хубавото е, че улиците вече са общинска собственост, селището има общ устройствен план, подробен устройствен план, селищно образование е. Всичко това е влязло в сила, публикувано е в Държавен вестник. С решение на Общинския съвет имаме имена на улиците, номера, улично осветление, но последното което трябва да се направи е, а то е най-важното, е земята да стане собственост или на общината или на хората, срещу заплащане, разбира се.“, добавя Димитър Янчев.
В миналото всички селища са възниквали по този начин, но интересното е, че и в днешно време това се случва. Един от примерите е Македония. Рибарското селище, което е близо до охридското езеро е ново, с красиви, цветни къщи и хора, които се радват на своя поминък. Те нямат проблеми като узаконяване, а мислят само за това, как мрежите им да са пълни с риба.
„Смениха се управляващи, политици, кметове, но мисля, че сме към края на тази сага и вече има на какво да стъпим. Общината направи стъпки към решаване на проблема“, оптимист е Димитър Янчев.
Единственото, което не може да бъде оспорено на селището, е неговата уникалност. Морето, каналите, лодките, къщите, хората, правят мястото единствено в България. Сигурно за това много туристи идват да се снимат тук. В последните години, новата беседка с корабен щурвал, е любима за сватбени фотографии на младоженци.
Много от рибарите в селището вече са зазимили лодките си и са се прибрали в Бургас. Други живеят тук и през зимата и излизат в морето всеки ден, когато времето позволява. „До преди седмица имаше паламуд, но колкото за семействата ни, за ядене“, казва Велко Николов. Той добавя още: „Карагьоз и попчета има почти през цялата зима. Другата риба замина към по-топлите места. Рибарите, които живеят тук с това се препитават през цялата година“.
За пълните с риба лодки, за красотата на това място, за близостта с морето и фактът, че се прибират на сушата живи, рибарите благодарят на Св.Николай Чудотворец.
Параклисът, който носи неговото име, се намира на най-високото място в селището.
Той е уникален, не само заради гледката, а заради факта, че в него е вградена скалата. Нейната сила и мощ са част от веруюто на морските вълци. Само истински смелите хора могат да влязат в битка за хляба с тази необятна стихия – морето.
