Има моменти в историята, когато хората навсякъде по света се надигат, за да кажат, че нещо не е наред – надигат се, за да поискат промяна. Това се е случвало неколкократно в миналото, като всеки път тези разтърсващи събития са маркирали началото на нова ера, а според бележития икономист Джоузеф Стиглиц сегашният период може би е друг такъв момент, което е един от акцентите в „Цената на неравенството“ (ИК „Изток-Запад“).
Младежките бунтове, които започнаха в Тунис, малка страна на крайбрежието на Северна Африка, се пренесоха в съседен Египет, после и в други страни от Близкия изток. При едни от тях като че ли искрата на протеста (поне временно) бе потушена. При други обаче малките протести задвижиха радикални обществени промени, сваляйки установили се отдавна диктатори (примерно Хосни Мубарак в Египет и Моамар Кадафи в Либия). Скоро след това народите на Испания и Гърция, Великобритания и САЩ, както и на други страни, излязоха на улиците по свои собствени подбуди...
Тези процеси предизвикаха струпването на милиони хора по улиците, които протестираха срещу политическите, икономическите и социалните условия в техните проблемни общества. Това са общества, където една миниатюрна част от населението (по-малко от 1%) властваха над лъвския пай от богатството; където богатството е основната детерминанта на политическата и икономическата мощ; където здраво укрепилата се корупция от един или друг тип е начин на живот; където най-богатите се противопоставят на провеждането на политика, която по един или друг начин би подобрила живота на хората. Когато се вгледаме в плама на лицата по улиците, можем да си зададем въпроса: кога това ще обхване всички страни?
Неравенството не е нещо неизбежно, ала през последните години интересите на супербогатите успяха да се наложат и тяхното богатство достигна до размери, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Супербогатите превърнаха САЩ в страната с най-високото неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството” Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацията, водят до ръст на неравенството.
Подзаглавието на „Цената на неравенството” е „Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни”, а съдържанието на книгата е толкова шокиращо адекватно и навременно, че всеки, който посегне към нея, ще остане възхитен. Самият Стиглиц пък е носител на Нобелова награда по икономика и е автор на редица книги, посветени на глобализацията, свободните пазари и глобалната финансова криза. Бил е председател на Съвета на икономическите съветници при президента Бил Клинтън и главен икономист на Световната банка. В момента преподава в Колумбийския университет.
„Цената на неравенството” е във всички книжарници от 13 януари.
