Има ли по-велик драматург от Шекспир? Има ли съвременна авторка, която пише по-увлекателно за Италия и Ренесанса от Марина Фиорато? А сега си представете как Фиорато пише предисторията на една от най-любимите комедии на Шекспир „Много шум за нищо”.
Авторката на исторически романси, позната у нас с романите „Стъкларят от Мурано”, „Тайната на Ботичели”, „Мадоната на бадемите”, „Дъщерята на Сиена” и „Венецианският договор” (ИК „Кръгозор”), разказва как е започнал романсът между двамата шекспирови герои в новата си книга „Беатриче и Бенедикт”.
Фиорато познава изключително добре творчеството на Шекспир. Дисертацията й е посветена на това, доколко неговите пиеси могат да бъдат достоверен исторически източник, като се фокусира върху ценностите на брака и ухажването. „Беатриче и Бенедикт интригуват въображението ми през последните две години и често съм се питала дали техният съюз би издържал с години. Мисля, че отговорът е „да”. В „Много шум за нищо” отношенията на Беатриче и Бенедикт, които се срещат и се женят в разгара на горещото сицилианско лято, се основават на ясното осъзнаване на недостатъците на другия. Ухажването им е преминало в яростни спорове; жлъчната война на думи прикрива дълбоките им чувства. Всеки от тях използват недостатъците на другия в своите словесни обиди и е видно, че отлично познават характерите си. В брака им няма да има грозни изненади, няма да има очакване за съвършенство. Освен това Беатриче и Бенедикт не са неопитни младоци. Вероятно са някъде около трийсетте. Научили са вече своите любовни уроди.
Харесва ми, че Беатриче и Бенедикт са толкова забавни, дръзки, модерни. Те очароват публиката от векове и всички знаем как завършва историята им. Но се запитах как е започнала?”
Месина, Сицилия, 1588 г.
Беатриче е изпратена от баща си – княза на Вилафранка ди Верона, в безопастност – далеч от избухналата ожесточена вражда между знатни фамилии, и е доведена в двора на чичо си Леонато, за да бъде довереница на дъщеря му Херо. През същото лято испанският принц Дон Педро пристига в дома на Леонато със своята свита. Сред спътниците му е и младият благородник Бенедикт от Падуа.
Момичетата се вълнуват дали сред тази пищна процесия от злато, буйни арабски коне и мъже със загорели лица и безгрижни сърца не е техният бъдещ избраник.
Но това не е обикновено посещение – испанците имат свой замисъл, за който знае само Дон Педро. И този замисъл не включва любовта.
Бенедикт и Беатриче започват словесен дуел с хапливи забележки, но всеки открива у другия нещо повече и се влюбват силно един в друг. Скоро обаче младата двойка е разделена от интриги и политически игри. Бенедикт отплава към Англия с испанската армада, а Беатриче се връща в замъка Вилафранка и е сгодена против волята си.
Бенедикт трябва всеки ден да се бори за своето оцеляване, а Беатриче – да спечели свободата си от този уговорен брак...
