Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо настроение. Това обаче съвсем не означава, че сме болни. За да се пребори с пристъпите на меланхолия, нашето тяло притежава необикновени способности и ресурси. В главата ни работи истинска фабрика за щастие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от енергия, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размисли, съвети и упражнения професор Мишел Льожоайо.
Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.
Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.
Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“. Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.
Депресията е загуба, потиснатостта е забрава
Когато пианистът Владимир Хоровиц изпадал в пристъп на меланхолия, оставал в леглото и губел способността си да свири на пиано. Между 1935-а и 1939-а, през 1953-та и после през 1965-а почти напълно спрял да свири. Твърде различни са душевните тревоги на всички творци, били те музиканти или други хора на изкуството. Те трябва да преминат през мигове на вглъбяване, мълчание и самооценка, които да им послужат да намерят по-силни изразни средства, своята самобитност, начина да надминат себе си. Мълчанието може да бъде време за съсредоточаване, вдъхновение или страдание за човека, който е загубил донякъде или изцяло умението да се изразява.
Владимир Хоровиц успял да възвърне доброто си настроение и таланта. Всекидневната потиснатост е по-малко опасна. Трябва само да си спомниш какво си, какво струваш и какво ще станеш. Следователно потиснатостта не е загуба, а забравяне, поставяне в скоби. Тя е грешка в преценката, тройно забравяне.
Забравяне на желанията ни:
Най-пренебрегнати са най-леките, най-забавните, най-веселите желания – от развлеченията до секса, от лекомислието до желанието да се смеем без причина. При най-тежките форми на меланхолия или на диагностицирана депресия забравянето на желанията може да стигне до загуба на жизненоважни нужди като глад или необходимост от сън.
Забравяне на качествата ни:
Потиснатостта ни кара да се съмняваме във физическите и интелектуалните ни качества, в обаянието ни, в способността ни да си намираме приятели, да се влюбваме, разлюбваме и пак да се влюбваме. Най-големите меланхолици до такава степен не си дават сметка за собствената си стойност, че се питат дали заслужават заплатата си. Наистина съм срещал силно депресирани хора, които предлагат на шефа си да им плаща по-малко, защото трудът им не заслужавал онова, което получават. Позволявам си да кажа на онези, които не смятат, че им плащат достатъчно, че техният напълно основателен протест е знак за добро здраве.
Забравяне на своите дейности и енергия:
Потиснатостта създава чувството, че си много бавен, мързелив, инертен, постоянно уморен. Забравяш положителните резултати от действията си. При меланхолията или тежката депресия се забелязват само грешките, недовършените задачи и нищо от това, което напредва или се подготвя.
При всяка от срещите ми с депресиран пациент трябва да го накарам да се усъмни в погрешната си самооценка и в оценката на близките си.
Всичко започва от момента, когато той ми разказва какво му липсвало, какво бил провалил, какво не бил направил, какво трябвало да направи, за какво съжалявал. Бъдещето му било по-черно и от миналото му. После идва колебанието. Наистина ли е толкова потиснат, колкото си мисли и се опитва да ми внуши? Наблюдавам го и откривам у него качества, които той още не може да види. След известно време и той самият ще открие способности, които е мислел за безвъзвратно изгубени. Дори ще започне да използва качествата, обаянието и енергията си. У него има повече радост, отколкото смее да признае, повече бъдеще, повече възможности. Но трябва да приеме да направи крачка встрани, да промени начина си на мислене и да потърси други емоции.
Превод от френски Галина Меламед
Редактор Георги Борисов
Художник Инна Павлова
Издателство „Факел експрес“
