Известният американски социолог и икономист Торстайн Веблен разглежда в книгата си „Теория на безделната класа“ (ИК „Изток-Запад“)живота на висшите класи в края на XIX в. и обяснява защо пилеенето на време и средства става специфичен модел за престиж и подражание. Авторът разкрива не само детайли от поведението на „Голямото добро утро“, но ни помага и да погледнем под неочакван ъгъл собственото си съществуване.
Торстайн Веблен е между най-острите критици на капитализма. В изследването си той се спира на понятията „показно безделие“ и „показно потребление“. Анализаторът проследява еволюционното развитие на човешките институции и условията за появата на безделната класа и стига до извода, че тя е непроизводителна, защото представителите й се занимават с управление, военно дело, религиозни обреди и спорт. Тази класа е освободена от труд и нейният престиж се формира върху противопоставянето между черния труд на обикновените работещи и героичните дела на висшата класа.
Какво става с продукцията, произвеждана от работещите? Според Веблен тя не е предназначена да задоволи справедливо нуждите на обществото, а да осигури печалба за безделната класа, защото голяма част от потенциала й се реализира в това да демонстрира своя просперитет.
Според американския учен стремежът на хората е да демонстрират социален статус и престиж, като този стремеж е по-силен от стремежа за полезност, щастие, удоволствие. С безпощадна проницателност Торстайн Веблен показва как пилеенето на време и средства е станало задължаваща социална норма и пример за подражание, а това поставя на изпитание икономическите устои на социалната система. Изследването му по-късно влиза в основата на множество научни трудове на други автори.
„Теория на безделната класа“ е ценен източник на информация за читателите с интереси в областта на историята, социологията и икономиката. Преводът от английски е дело на Росен Люцканов, а автор на корицата е Десислава Игнатова.
