Видният български учен и литературовед Симеон Хаджикосев издаде девети и десети том от поредицата „Западноевропейска литература”, с подзаглавие „Ранен европейски модернизъм (1848 – 1914)”. Девета и десета част са събрани в общо издание, което дава оценка и коментар на развитието и взаимодействието между изкуствата и тяхното влияние върху западноевропейската литература. Книгата е предназначена не само за студенти и преподаватели по литература, а за всички, които се интересуват от нейната проблематика.
Основният въпрос, който разглежда професор Хаджикосев в настоящия том, е дефиницията за модернизма. В увода си към девета част той уточнява, че има два подхода към разглеждането му – културноисторическият поглед на западноевропейското литературознание и теологичното и агресивно партийно разглеждане на марксистите. Още повече трудности възникват, когато модернизмът в литературата се анализира в контекста на изобразителното изкуство и музиката, където той е по-ясно очертан. В девета част Симеон Хаджикосев разглежда няколко бележити личности от литературния елит от края на ХIX век – поетите символисти Верлен, Рембо, Маларме; някои представители на френски натуралисти (Зола, Матерлинк, дьо Лил-Адан), както и иконата на английския естетизъм Оскар Уайлд.
В десета част литературоведът разисква значими литературни фигури от модернизма – Ницше, Д’Анунцио, Пшибишевски, Стриндберг, Ибсен и др. Авторът поставя въпроса за артдоминантата (превеса на дадено изкуство) в епохата на ранния модернизъм. Обръща се внимание на влиянието на музикалните колоси Вагнер и Верди, но и на факта, че универсалният език на музиката отстъпва пред изящните изкуства, които стават артдоминантата на ранния ХХ век. Разисква се също мястото на големите романи на модернизма – „Сага за Форсайтови”, „Одисей”, както и произведения от Вирджиния Улф, Д. Х. Лоурънс, Франц Кафка и Михаил Шолохов. Десета част завършва с любопитната личност на Алфред Жари, символистът автор на „Татко Юбю”.
