Открити неотдавна в архивите на Нюйоркската обществена библиотека, тези разкази представят пред читателя един непознат Труман Капоти – Труман Капоти като юноша и младеж. Това е времето, когато той намира неповторимия си творчески глас.
Лаконични, но изпълнени с чувство, тези разкази са своеобразен урок по съпричастност. Капоти винаги е бил привлечен от хората в периферията на обществото, отхвърлените, беззащитните – жените, децата, афроамериканците, бедните, – защото още от ранна възраст се чувства като един от тях.
Тук виждаме първите проявления на гения на писателя да създава незабравими герои със сложни характери и емоции. Малко момче се сблъсква с ужасяващо насилие, преследвайки в гората избягал затворник. Дребнава завист съсипва живота на едно от най-популярните момичета в престижна частна гимназия. Разговорът на две светски дами от Ню Йорк разкрива грозни тайни. И децата, и възрастните в тези разкази търсят разбиране в един несигурен свят. Това са истории за расизъм и неправда, за насилие, за бедност и отчаяние. За състрадание, за мъдрост и чудеса. А най-силен от всичко е тръбящият глас на един писател, станал по-късно един от най-самобитните майстори на американската проза през ХХ век.
Труман Капоти (р. 1924 г.) печели литературна известност едва двайсетинагодишен с ранните си разкази, а първият му роман „Други гласове, други стаи” и новелата „Арфата на тревите” затвърждават репутацията му на един от най-талантливите гласове на следвоенното поколение. Сред най-известните му творби са романът „Закуска в Тифани”, сборникът с разкази и очерци „Музика за хамелеони” и шедьовърът „Хладнокръвно” (и трите издадени от ИК „Колибри”), сложил началото на нов жанр – true crime, преплитащ журналистическа документалност и литературна фикционалност. Капоти умира на 25 август 1984 г. след дългогодишни проблеми с наркотиците и алкохола.
Труман Капоти (1924–1984) е роден в Ню Орлиънс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно. Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на „Да убиеш присмехулник“, която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман.
Капоти създава първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на О'Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи“, „Закуска в „Тифани“, „Арфата на тревите“, на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно“ - документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления“. Неговата визитна картичка са изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от неговия собствен живот.