„Ентусиаст“ публикува втори том от събраните съчинения на Любен Дилов - „За мъртвите или добро, или смешно“
„Ентусиаст“ публикува книга за вече пораснали деца, които са запазили най-ценното у себе си – неподправеното чувство за хумор. Маргарита и Любен Дилови представят втори том от поредицата „Любен Дилов. Събрани съчинения“ на именития си баща. „За мъртвите или добро, или смешно“ и „Сексуалният живот при тоталитаризма“ са част от „ръкописите в чекмедже“, с които промяната от ноември 1989-а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90-те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите.
Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят многобройните му приятели - неуморим разказвач на смешни истории, ироничен наблюдател на перверзните обществени отношения във време на масов идиотизъм, от които единствено чувството за хумор може да те спаси. Динамични творби, които карат читателя да се замисли върху собственото си битие. Книга провокативна, интригуваща и духовита, също като автора си.
Събраните съчинения на Любен Дилов излизат под редакцията на Любен Дилов-син и на Маргарита Дилова, като графичното оформление и корицата са дело на световно признатите художници Владимир Тодоров и Чавдар Гюзелев. През юни читателите ще имат възможност да добавят още една брилянтна книга към своята колекция събрани съчинения от Любен Дилов.
„За мъртвите или добро, или смешно“ и „Сексуалният живот при тоталитаризма“ са забавни и оригинални творби, които със сигурност ще се харесат на читателите. Те разказват за всички онези познати имена от литературната ни история – известни, но и не чак толкова. „И ако, оглеждайки се в историите на бележити и неизвестни българи, публикувани в книгата, внезапно откриете и себе си, не се сърдете. Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: „Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив…“, пише Любен Дилов-син.
Назначен на работа в Съюза на българските писатели, Любен Дилов става свидетел на много случки от делниците на хората на перото. Убеден, че смешните сред тях заслужават да бъдат разказвани и до днес, Дилов умело ги поднася на читателите в типично свой стил – с известна доза ирония и „в същото весело безредие, с което те като палави полтъргайсти потропват из мазетата на паметта ми“. Гарант за истинността им е самият автор. „Останалото от онези години – както пише Вапцаров, „разровиш ли го, ще мирише...“, споделя Любен Дилов.
