В романа „Втората звезда надясно... чак до сутринта” Мери Алис Монро (позната в България с „Дъщерята на пеперудите) вдъхва нов живот на незабравимата приказка за Питър Пан и резултатът е чудесна, вълшебна, романтична история, която ни кара да повярваме, че всичко е възможно.
Книгата ни връща в дните, когато сме вярвали в приказките, и ни кара отново да повярваме в магията на любовта, в това че няма непостижими мечти и че никоя болка не е прекалено силна, за да не може да бъде изцелена. И ако сме достатъчно смели, можем да поемем към втората звезда надясно... още сега.
Фей О`Нийл е самотна майка с две деца и няма време за вълшебни приказки. Няма време за съмнения, страхове или мечти. Трябва да организира живота си наново, затова се премества в Лондон с двете си деца. Настанява се в апартамент в стара викторианска къща, който е прекалено хубав за цената, срещу която го наема. Защото в къщата не всичко е така спокойно, както изглежда на пръв поглед...
Странни малки светлинки се появяват в стаята на децата ѝ нощем. Възрастната дама от горния етаж – собственичка на къщата, вярва, че е истинската Уенди от книгата за Питър Пан. Съседът ѝ от приземния апартамент Джак е изключително привлекателен професор по физика, който очарова както децата, така и жените. Той ѝприпомня, че звездите не са само обекти за изследване – понякога те показват истинския път на човека и му открехват завесата пред магическото и приказното. Това прави живота по-хубав – вълнуващ и пълноценен. И дава отговори на някои трудни въпроси...
Дали светлинките всъщност не са истински феи? Възможно ли е старата дама наистина да е Уенди на Питър Пан? Ще успее ли Джак да възстанови вярата на Фей в самата нея и в любовта?
„В тази история създадох двойствен свят: реален и фантастичен. Наука и магия”. Според Мери Алис Монро ключът към тях е силата на вярата и това личи от всяка страница на романа „Втората звезда надясно... чак до сутринта”.
Героинята Фей О`Нийл се пита: „Какво беше това нещо, което другите наричаха „вяра“? Да вярваш в магии или в чудеса? Ако е така, тогава със сигурност звукът на детския смях и игривата мелодия на флейта нощем, ароматният чай и малките сандвичи, светването на луциферина в светулките и влюбването са магия. Вярата е вид магия, нали? Чудо, което има силата да преобразява.” Тя не може да види вярата, както не може да види Питър Пан или феята на рамото си. Или миниатюрния атом. Но може да си ги представи. Може би вярата е способността да повярваш в безграничните способности на това, което човек може само да си представи.
