Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Втората световна война е новата тема в популярната поредица справочници "Накратко"

18 януари 2023, 16:22 часа • 1988 прочитания

През 2022 година войната се завърна в Европа. Все по-често покрай случващото се в Украйна и ударите от страна на Русия правим аналогии с военни действия от Втората световна война. Но знаем ли достатъчно за нея?

Втората световна война остава в историята като най-широкомащабният и сложен конфликт – с тази оценка започва книгата си Р. Дж. Грант, и се изправя пред предизвикателството да я разкаже накратко на читателите. Втората световна война обединява два военни конфликта, периферно свързани помежду си: от една страна, имаме войната на Великобритания, САЩ, Франция и Русия срещу нацистка Германия и нейните съюзници, която се води Европа, Северна Африка и Атлантическия океан, а от друга – Япония срещу САЩ, Великобритания и Китай, която се развива в Тихия океан и Азия. За различните държави Втората световна война избухва през:

  • 1937 г. – за Китай
  • 1939 г. – за Западна Европа
  • 1941 г. – за Русия и САЩ.

Авторът съвсем не подценява задачата си и не цели изчерпателност. Целта му е да подреди хронологично събитията и причините, довели до избухването на войната, най-важните битки и последствията от този сложен военен конфликт. Книгата дава проверена информация и коментира редица теми като стратегически бомбардировки, военни операции, нацисткия геноцид, социални и политически въпроси, технологичен възход по време на военните години (преход от първия реактивен самолет, през балистичните ракети до химическото и ядреното оръжие).

Ако днес не е възможно да определим Втората световна война еднозначно като битка на доброто срещу злото, то със сигурност трудно извоюваната победа над фашизма и милитаризма до голяма степен оказва решаващо въздействие върху това как изглежда светът, в който днес живеем“, обобщава в предговора си Р. Дж. Грант.

Книгата „Втората световна война накратко“ е удобно справочно издание за бързи справки, уточнения и хронологично проследяване на битки, политически и военни стратегии, повратни точки, въвеждане на технологични решения. Обемът от 416 страници представят стегнато и цялостно причините и последствията от най-големия конфликт в човешката история. Изданието включва: 

  • 200 снимки, изображения и карти от епохата;
  • кои са най-важните личности, с които свързваме Втората световна война;
  • основни етапи на военните действия;
  • най-големите битки и ключовите събития за хода на войната;
  • кратък речник на най-важните термини и понятия;
  • азбучен показалец на имена, понятия, документи, събития и др.

Книгата „Втората световна война накратко“ е подходяща както за ученици и студенти, изучаващи Втората световна война, така и за любители, специалисти и всички любители, изкушени от темата. По лесен и увлекателен начин ще научите причините, взаимовръзките и последствията от важни събития като например евакуацията при Дюнкерк, битките за Британия, операция „Барбароса“, нападението срещу Пърл Харбър, десанта в Нормандия, обсадите на Ленинград и Сталинград, подводната битка в Атлантическия океан, бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, самоубийството на Хитлер, падането на Берлин, Ялтенската конференция и др.

По времето на войната загива по един на всеки 30 души от населението на света, обобщава Р. Дж. Грант. В един момент се приемаше, че общият брой на жертвите е 50 милиона души. Сега изчисленията показват, че по-приемлива изглежда цифрата 85 милиона.

Откъси: 

ВОЙНАТА В ЕВРОПА ЗАПОЧВА 

През лятото на 1939 г. Хитлер желае да воюва с Полша, но не и с Великобритания и Франция. Правителствата на двете големи западни демокрации също отчаяно се стремят към запазването на мира с Германия. В края на август се водят трескави преговори, докато Хитлер не може да вземе окончателно решение за датата на своето отдавна планирано нашествие в Полша. Мусолини, който предишната пролет е подписал „Стоманения пакт“ за съюз с Германия, засилва колебанията на Хитлер, като му заявява, че Италия още не е готова за война. Британското правителство е подложено на натиск от общественото мнение да се противопостави на нацистите. Чембърлейн, от една страна, притиска поляците да направят отстъпки на Хитлер, а от друга – потвърждава ангажимента на Великобритания за удържане на евентуално германско настъпление. Хитлер решава да действа, независимо от обстоятелствата. Когато на 1 септември същата година германските войски нахлуват в Полша, правителствата на Великобритания и Франция все още не са решили какви стъпки да предприемат. Изправен пред бунт в парламента, Чембърлейн най-накрая изпраща на 3 септември ултиматум на германците. Франция веднага прави същото. В 11:15 часа същия ден Чембърлейн с болка съобщава на народа: „Нашата страна е във война с Германия“.  

НЕУСПЕШНОТО ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ХИТЛЕР 

Още от 1938 г. някои германски офицери започват да заговорничат за отстраняването на Хитлер, защото се страхуват, че неговата политика ще доведе до катастрофална за Германия война. Първите германски победи по време на ІІ световна война задушават тези опасения, но влошаването на обстановката по фронтовете през 1943 г. възобновяват конспирацията. Заговорниците, сред които са както цивилни лица, така и висши военни, възнамеряват да убият Хитлер, да отнемат властта от националсоциалистите и после да се опитат да постигнат сепаративен мир със западните съюзници. След няколко неуспешни опита делото е възложено на един офицер, ранен в Тунис през 1943 г. – полковник Клаус фон Щауфенберг. На 20 юли 1944 г. Фон Щауфенберг заминава със самолет за среща в главната квартира на фюрера в Растенберг, Източна Прусия. Той оставя под заседателната маса, на която е и Хитлер, куфарче с бомба. Бомбата избухва и унищожава залата, но фюрерът остава невредим. Неговото отмъщение спрямо заговорниците е тотално и брутално. Фон Щауфенберг е разстрелян, стотици други са измъчвани и обесени. На фелдмаршалите Ервин Ромел и Гюнтер фон Клуге, индиректно замесени в заговора, е разрешено да се самоубият.  

ЯЛТЕНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ 

Сталин, Чърчил и Рузвелт се срещат в Ялта на брега на Черно море между 4 и 11 февруари 1945 г., за да обсъдят предстоящата капитулация на Германия. Решават да разделят страната, както и столицата Берлин на окупационни зони. Западните съюзници приемат предложението на Сталин за „преместването“ на Полша в западна посока, т.е. Съветският съюз да запази източната половина от страната, но да компенсира поляците с територии, отнети от Германия. На срещата Сталин говори хвалебствено за демокрацията и се съгласява да присъедини Съветския съюз към ООН. Освен това обещава (което според Рузвелт е от особено значение) да се включи във войната срещу японците веднага щом Германия бъде победена.

Резултатите от конференцията са остро критикувани от историците, които посочват, че на тази среща Източна Европа е била оставена в лапите на комунизма. Трябва обаче да се знае, че след като западните съюзници не са били готови да воюват срещу СССР, те е нямало какво друго да направят, освен да оставят Сталин да си прави каквото си иска в страните, окупирани от неговата армия. Както той обичал да казва: „Всеки налага своята система дотам, докъдето са стигнали войските му.“  

ЖЕРТВИТЕ НА ВОЙНАТА 

Безспорно е, че Втората световна война взема повече жертви от който и да било друг конфликт в историята на човечеството, но точното пресмятане на техния брой не е възможно. Общият брой на загиналите, както и жертвите, дадени от отделните държави, са били изчислявани многократно след края на войната, като се наблюдава тенденция тези цифри постоянно да нарастват. В един момент се приема, че общият брой на жертвите по света е 50 милиона души. Сега изчисленията показват, че по-приемлива изглежда цифрата 85 милиона.

Изглежда, най-високата пропорционална загуба на животи се наблюдава при поляците, където един на всеки шест души, включително и полските евреи, е бил убит. Съветският съюз дава най-голям брой жертви по време на битки, вероятно около десет милиона души, докато германската армия губи пет милиона, а японската – два. Тези цифри правят броя на американските и британските жертви на войната да изглежда незначителен – съответно 400 000 и 350 000 души. Тази война ще се запомни с необикновено големия брой цивилни жертви – около една трета от общото количество изгубени човешки животи. По време на военния конфликт загиват между три и четири процента от населението на света.

Антон Иванов
Антон Иванов Отговорен редактор
Новините днес