В едно от езерата в Сиатъл има цяла улица от плаващи къщи. Последната, разположена в най-далечния край на пристана, сe носи над водата тържествено и безстрашно. Облицована е с избелели от времето кедрови дъски, а нежни грамофончета разтварят пъпки с първите лъчи на слънцето.
Тук през 50-те години Пени Уентуърт мечтае за живот, изпълнен с любов и сигурност. Но докато звездата на съпруга й Декстър изгрява, Пени става все по-самотна. Доскоро муза на добиващия все по-голяма популярност художник, сега тя е пренебрегната и нещастна. А един ден просто изчезва.
В днешно време Ейда Санторини се нанася в същата очарователна плаваща къща на езерото. След трагичен инцидент тя изоставя успешната си журналистическа кариера в Ню Йорк с надеждата да излекува раните в душата си.
Един ден в стар сандък тя намира писма и спомени, говорещи за страстна любовна афера. Очарована от мистериозната Пени, Ейда се заема да открие историята на тази красива жена с трагична съдба.
За автора
Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“.
На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“ и „Всички цветя в Париж“.
Сара Джио за „Утринно сияние“
Пиша това, докато седя в моята плаваща къща в Сиатъл и гледам през прозореца към сивия ден на езерото Юниън. Вали проливен дъжд. Той барабани по покрива, а вятърът го навява срещу прозорците. Това са любимите ми дни на езерото. Виждам плуващи патици и преминаващи лодки, а от време на време и някой гребец с каяк, въпреки дъжда. Уютно е. Хубаво ми е.
Когато се заех да пиша този роман, започнах само с обстановката: плаваща къща на брега на езерото Юниън. Цял живот съм живяла в района на Сиатъл и плаващите къщи винаги са ме очаровали (и разбира се, един филм, наречен Безсъници в Сиатъл, засили още повече това очарование). Преди години, като млад журналист, написах статия за начина на живот в плаващите къщи и никога няма да забравя поканата да разгледам плаващ дом за първи път. Жената, която любезно ме прие в дома си (през врата, която имаше отвор за патици ниско долу), ми разказа за живота на езерото – за това как плаващата къща се поклаща от вятъра, как езерото може да те приспи с люлеенето си, и може би най-забележителното – за начина на живот в общността на плаващите къщи, която е като семейство. Съседите си помагат в нужда и пазят тайните си като най-доверените приятели.
Предполагам, че началото на този роман започна в онзи ден, когато влязох в малкия плаващ дом. И с течение на времето копнеех да живея в собствена плаваща къща. Но тъй като семейството ни се разрастваше, двамата със съпруга ми решихме, че отглеждането на три малки момчета на плаваща къща може би не е най-добрият избор (представете си да играете с топка на малък пристан). Затова оставихме тази мечта настрана, поне до септември 2012 година.
Съпругът ми знаеше, че обмислям идея за роман, развиващ се на плаваща къща, и макар да се надявах да намерим някоя под наем за уикенд с изследователска цел, той ме изненада с щедра идея. Предложи да наемем плаваща къща за по-дълъг период от време. Можех да я използвам като офис и наистина да почувствам живота на езерото.
Първият ми инстинкт беше да откажа. На пръв поглед изглеждаше несериозно, ненужно харчене на пари. Но после започнах да се замислям: наистина – как иначе бих могла да опозная начина на живот на плаващата къща, историята на общността, местните хора и техните тайни?
Така че отидохме да разгледаме една плаваща къща под наем и в рамките на 3,5 секунди аз се влюбих лудо в нея. Това беше къщата на моите мечти – със спалня на таванското помещение (с илюминатор), с палуба на покрива с изглед към „Спейс Нийдъл“ и напълно оборудвана кухня. Със съпруга ми бързо подписахме договор за наем за четири месеца.
Не бих могла да напиша тази книга, ако не бях прекарала това време на езерото Юниън. Макар това да е художествено произведение, месеците, които прекарах в общността на плаващите къщи, обогатиха и вдъхновиха моето писане – от зеленоглавите диви патици, гнездящи отвън, на задната ми палуба, до добротата на съседите около мен.
