Един век преди Паулу Коелю и Хорхе Букай испанският класик Бенито Перес Галдос прави своите прозрения за живота на човека
„Тристана” е роман за раждането и осъзнаването на жената от плът и кръв, за бунта й да постигне независимост и щастие. Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив обедняващ аристократ, но с пословична слабост към нежния пол, става попечител на младата Тристана след смъртта на родителите й. Невинна и смирена, тя е принудена да бъде едновременно негова дъщеря и любовница. Но скоро в нея се събуждат гордостта и увереността, че не е просто парцалена кукла, а жена от плът и кръв. Когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, за да поеме по пътя на бунта…
Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив към приятелите си обедняващ благородник, става попечител на младата, красива и почтена девойка Тристана след смъртта на родители й. Баща й е бил негов близък приятел, който е предприел няколко рисковани сделки, довели го до крах и станали причина да попадне в затвора, скоро след което умира. Съпругата му обезумява от мъка и от нещастията, които се стоварват върху нея. На смъртното си легло, в момент на проблясък в помраченото й съзнание, тя моли дон Лопе да поеме грижите за дъщеря й.
Колкото и да е принципен, почтен и благороден, дон Лопе има една слабост – жените. Вече прехвърлил 50-те, но непрестанно стараещ се да запази по-млад за възрастта си вид, той все още заглежда и омайва красивите жени. Жертва на тази му слабост става Тристана. Той отнема девствеността й. Невинна и безпомощна, Тристана става едновременно негова дъщеря и любовница.
Благородникът е доволен от своето завоевание, защото момичето е красиво, интелигентно и с добри обноски. „Да казва кой каквото иска – аргументира се той пред самия себе си, припомняйки си направените жертви, за да издържа майката и да спаси от безчестие бащата, – добре се справих. Та нали майката ме помоли да я покровителствам? По-голямо покровителство от това – здраве му кажи. Напълно е защитена от всякаква опасност, защото сега никой няма да посмее с пръст да я докосне”. В началото идалгото проявява към нея изящни маниери и показва изключително внимание. Страхува се девойката да не се разбунтува заради разликата във възрастта (годините му са три пъти повече от нейните). Усеща и леко угризение, но то продължава съвсем за кратко. На него нито за момент не му хрумва мисълта да се венчае за своята жертва, защото ненавижда брака, смята го за най-страшната формула на робството, измислена от всесилните на земята, за да държат в шепата си клетото човечество.
Първоначално Тристана е само една неразсъждаваща и пасивна кукла без собствени идеи, живееща според проекциите на чуждата воля и толкова смирена в чувствата си, че е много лесно те да бъдат преобразени в желаната форма и насочени в съответната посока. Но идват дни, в които съзнанието й внезапно разцъфва като събудено за живот растение в първия ден на пролетта и бързо се изпълва с идеи, избили първоначално в малки пъпки, а после избуяли в разкошни, покрити с цветове, клонки. Необясними желания напират в душата й. Чувства се неспокойна, стремяща се към незнайно какво, към нещо много далечно, което дори очите й не могат да видят. Ясно осъзнава положението си и нещастието си, но в нея се събуждат и гордостта, и увереността, че не е просто един най-обикновен индивид. И колкото повече се превръща от парцалена кукла в жена от плът и кръв, нарастват отвращението и ужасът от нещастния живот, който води под властта на дон Лопе Гаридо.
Но когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, което ще я тласне в пропастта на любовната омая, страстта и бунта…
„Не съм прелюбодейка, мамя единствено този, който няма никакво право да ме потиска. Изневярата ми не е същинска изневяра. Тя е наказание за неговата подлост и това унижение, на което го подлагам, той напълно си го е заслужил.”
В общество на строги норми тя, загубила девствеността си, е жена без чест, която не може да се омъжи. Но Тристана жадува да бъде свободна, да счупи оковите на опекунството на дон Лопе. Той е отнел девствеността на Тристана, убивайки я по този начин за обществото и лишавайки я от възможността да създаде семейство, след като е потъпкал младостта й, но той дълбоко я обича.
Тристана разгръща интелекта си и желанието си да се образова – рисува, учи чужди езици, чете различни книги. Постепенно започва да израства като интелект и личност и в очите на любовника си Орасио. Той е леко раздразнен от това, защото е мечтал за нея като за жена, подчинена интелектуално и волево на мъжа, която живее от неговата жизнена морална и мисловна сила и която вижда и чувства с неговите очи и сърце. Но очевидно младата жена разсъждава със собствената си глава, хвърляйки се в свободните пространства на мисълта и проявявайки най-смели стремежи. Умът й се събужда, връхлитат я мечти за знания, които нахлуват в ума й като вятър през зле затворена врата и които я карат да иска да бъде свободна и почтена жена.
Докато Орасио заминава за провинцията с леля си, Тристана се разболява.
Дон Лопе се грижи неотклонно за нея. Променя се и отношението му. „Ще я обичам като дъщеря, ще я защищавам от всички, ще я пазя от различните форми и видове любов, било с брак, било без брак… А сега, по дяволите, сега ми се иска да съм неин баща и да си я имам само за мен, само за мен, защото намерението ми е да живея още много години и ако не ми приляга да я задържа като съпруга, ще я задържа като любима дъщеря. Но никой друг да не я докосва, Господи, никой друг да не я поглежда дори”. Заради лечението на Тристана дон Лопе взима заеми, загърбвайки гордостта си.
За да не получи отравяне на кръвта, се налага лекарят да ампутира крака на Тристана. Молитвите на дон Лопе – Тристана да остане вечно в дома му, единствено негова – сякаш се сбъдват, превръщайки я в пеперуда без криле…
Съдбите на Тристана, дон Лопе и Орасио поемат в неочаквана за тях посока, подчинявайки се на сарказма на живота.
Бенито Перес Галдос (1843-1920) е водещият испански автор през втората половина на XIX век и началото на ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ, като в него влизат съвременни и исторически, социални и психологически романи. Солиден дял има историческата му серия „Национални епизоди”, създавана през цялата му писателска кариера и посветена на основните събития в испанската история от XIX век - от битката при Трафалгар, при която англичаните побеждават съюза на испанци и французи, до Първата република през 1880 г. В превод на български са излизали няколко романа от поредицата, като най-известен е „Кадис”. Подтик за създаване на серията явно са бащините разкази, с които е закърмен писателят (баща му е бил офицер и сам участник в някои от събитията).
Макар че завършва право, Перес Галдос бързо се ориентира към писателска кариера. Още първият му роман „Златният фонтан” е приет възторжено от читателите и критиката. „Доня Перфекта” затвърждава този успех, а триумфът идва с познатия и у нас обемен роман „Фортуната и Хасинта”. Създавайки близо 80 романа, той като че ли няма време за нищо друго, освен за мимолетни авантюри като тези с колежката му по перо Емилия Пардо Базан и актрисата Конча Марел. Заради политическите му възгледи през 1912 г. му е отнета възможността да спечели Нобелова награда. През същата година той ослепява и обеднява, но дори и сляп, продължава да диктува творбите си на секретари.
Писателят насочва поглед и към изображение на съвременното си общество. Забележителни сред този дял от творчеството му са романите „Марианела” и „Мяу”, създадени по време на разцвета на неговата писателска кариера и отличаващи се с майсторство в изображението на психологически състояния. „Марианела” разказва драматичната любовна история на бедно грозно момиче и сляп младеж. „Мяу” е едновременно реалистичен роман и социална сатира на обществото. Главният герой е своеобразен Дон Кихот от XIX век, който се бори с вятърните мелници на бюрокрацията, семейния живот, корупцията и безпаричието.
Благодарение на култовите киноекранизации на режисьора Луис Бунюел особена магия витае около двата неостаряващи психологически романа на Перес Галдос - „Тристана” и „Назарин”.
„Марианела” и „Мяу” предстоят да излязат в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”, също преведени на български в блестящ превод на Румен Руменов.
