Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.
- Писал ли е Христос?
- Коя е една от най-опасните книги на света?
- Кой е първият автор?
- Кой е първият, който е писал за пари?
- Кой е първият издател?
- Кога автори на книги са скандирали „Долу книгите!“?
- Кои са „разрушителите“ или „трошачите“ на книги?
- Какво не са предсказали фантастите?
„Това не е краят на книгите“ е забележително издание – синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци (Еко и Кариер), притежаващи уникална обща култура и способност да я интерпретират като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за бъдещето на книгата. Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите – от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Творчеството им, идеите, куриозите и парадоксите от живота им се интерпретират с изключително майсторство и размах. А коментарите на реалии от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.
Умберто Еко е професор по семиотика, изследовател на комуникацията със знаци и символи, медиолог, историк, медиевист, естетик, критик и писател. Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания.
Роден е на 5 януари 1932 г. в гр. Александрия, Италия. Започва кариерата си в сферата на медиите – сътрудник в италианската телевизия RAI, после работи в книгоиздателства и публикува ежеседмични коментари в италианския вестник L’Espresso. Тематичният обхват на научните му изследвания е в спектъра от Св. Тома Аквински през Джеймс Джойс до Супермен. Преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино. Става професор по семиотика в Болонския университет през 1971 г. и е директор на Collège de France.
Своя дебют в романистиката прави през 1980 г. с „Името на розата“ (екранизиран през 1986 и 2019 г.), следван от още пет романа „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден” (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004), „Пражкото гробище“ (2010) и „Нулев брой“ (2015).
Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят „Поетиката на Джойс“ (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията“ (1968), „Трактат по обща семиотика“ (1978), „Границите на интерпретацията“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „Връща ли се часовникът назад“ (2006), „Растителната памет и други истории за библиофилията“ (2007), „Изграждане на враг и други случайни истории“ (2011) и др.
През 2004 г. Умберто Еко публикува илюстрирания сборник „История на красотата“, последван през 2007 г. от „История на грозотата“ и през 2009 г. от „Vertigo“, кръговрат от образи, понятия и предмети.
Посещавал е България четири пъти, последно през 2004 г.
Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер”, по собственото му определение. Запален колекционер на книги – притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.
Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия” и увлечението му по индийския епос остава до днес. След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.
През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard“ и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражни и игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор. В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Жан-Клод Кариер е сценарист на над 135 филма, сред които „Този неясен обект на желанието“ (1977); „Хусар на покрива“ (1995); „Тенекиеният барабан“ (1979), „Призраците на Гоя“ (2007), „Завръщането на Казанова“ (по романа на Артур Шницлер) и др. Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак“ и „Непоносимата лекота на битието“. Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.
Жан-Клод Кариер е автор и на романи, статии, пиеси, стихове, както и на световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки“. Редица от неговите издания вече са библиографска рядкост.
Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени“ с Роже-Пол Дроа, на „Универсален речник на хляба“ и на книга за Боб Марли. Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието“.
